Деца във Велинградско пътуват всяка сутрин до училище в багажник (снимки)

След репортаж на бТВ се оказва, че някаква реакция все пак има, но... не от правилното министерство, а вместо помощ - има глоби. Патрулка на Абланица спряла няколко автомобила, сред тях не е колата на училището. Отново е приложена добре познатата схема с разтоварването преди патрула.

За шофьора на колата Албен Пенгъров всеки ден е стресов: „Виждате за какво става въпрос. Нищо не можем да направим. Идва един път телевизия. Идваха от Пазарджик РИО-то, от Министерството... нищо... излишно е”.

Преди 2 години е катастрофирал. Спирачките отказали, той бил с избити зъби и счупена ръка. За щастие, нямало деца.

Отговорност за извозването на децата носи общината. Пари за нов автобус тя обаче няма. А в Министерството на образованието, молби за нови идват всеки ден.

„Това наистина с ръка на сърцето потвърждавам, че не е нормална ситуация. Това обаче не е единственият случай. Ние имаме над 600 заявки, от които спокойно можем да кажем, че над 250 можем да ги класифицираме като спешни заявки. След преглед на възможностите на министерството бяха заявени 12 автобуса. Има съгласие в ръководството един от тези автобуси за нуждите специално на община Велинград да бъде предоставен. На община Велинград. Надяваме се те да го използват по предназначение за конкретния случай”, каза директорът на дирекция „Държавна собственост и обществени поръчки” Калин Анастасов.

Въпреки че нов автобус ще има, той ще бъде доставен най-рано след 4 месеца. Дотогава ходенето по мъките за децата от трите велинградски села и за техните родители ще продължава.

Буквално едно върху друго. Така учениците от Цветино, Магерово и Абланица стигат до училище всяка сутрин. Деца има дори и в багажника... точно до резервната гума, разказва бТВ.

Заради осеяните с ями междуселски пътища, училищното автобусче се амортизира бързо, а пари за ново няма. От общината изпращат лека кола. В нея се тъпчат по 12 души на курс.

Директорът на училището също е притеснен и знае, че училището нарушава законите. пише жалби до всички институции. Стига дори до Министерство на отбраната.

В крайна сметка всички обещават, но никой не дава. 4 месеца по-късно проблемът на трите велинградски села още не е решен.

Фатиме Трончова продължава да праща 8-годишния си син и 10-годишната си дъщеря със страх на училище. В зимните месеци дори се радва, когато колата закъса в снега, а на децата им се налага да ходят пеш. Било по-сигурно.

„Ние ходим с тях на училището. После пак ходим вечерта да ги взимаме, да ги прибираме и така. Ходим да им взимаме раниците, понеже са тежки. Когато е нямало сняг, когато е охотно са ходили. Като има много сняг – вкъщи”, казва жената.

Атидже също трепери за детето си. Често е виждала депутатските лимузини по телевизията. Чуди се как за тях пари има, а за децата й – не: „Нали знаете - който е под крушата, той яде крушата другите оттам - гледат. И нашите деца са така. Да отпуснат едно превозно средство. Не знам защо не искат. Мислят, че нашите деца не са деца, че са помачета нашите деца. А нашите деца - това е нашият живот. Ние всяка сутрин ги пращаме със страх”.