Да, и ние тук се вълнуваме от всичко, което се е случило в Германия в Новогодишната нощ. И няма как да не е така. Осъзнаваме, че някой от извършителите на ужасните деяния, може би е бил под прозорците ни само преди 2-3 месеца. Може би е онзи младеж, който искаше да почерпи детето ми с бисквитка. Или другият, който поне 6 пъти ми каза “сори” за това, че беше застанал на стълбите и ми пречеше да мина. Може би е участвал в сбиването, когато в буса, в който искаше да се качи се оказа, че няма място за всички. Или е бил в “тълпата” от 100-тина, струпали се пред блока, заради които съседката ми звънна на 112…
Всички и по всякакъв начин тези дни се чувстват длъжни да направят своите коментари и анализи на събитията. Начетох се на всевъзможни гледни точки. Някои от анализите насаждат истинска омраза. Към всички. Всички хора с друг цвят и произход, различен от европейския. Някои са в другата крайност – жените сами си виновни. Голяма част от статиите, които аз прочетох носеха посланието “КАЗАХМЕ ВИ КАКВО ЩЕ СЕ СЛУЧИ”! Чудя се колко от “анализаторите” на събитията всъщност са виждали “на живо” бежанци (или мигранти. Вече май е все тая как ще ги наричаме).
Често, четейки “казахме ви какво ще се случи”, се чувствах сякаш някой се опитва да ми “вмени авторство”. Нали от нашия блок са подавани толкова сигнали и жалби до институциите. Нашият блок е бил толкова пъти обект на статии и телевизионни предавания. Една част от споделените от наша страна страхове са свързани точно със събитията от последните дни.
Аз, обаче, не искам да кажа “казахме ви какво ще се случи”. Моля се ежечасно никога да не ми се наложи да го кажа.
И на децата стана ясно, че “има нещо гнило в Германия”. Че всичко там не се е случило случайно, не е моментно хрумване на “няколко от тях”. Целта на всичко това обаче (за мен поне) остава неясна. Както и кой и с каква цел го е организирал. Кой и с каква цел е накарал полицията да “бездейства”. (всъщност, аз дори не знам все още кой и с каква цел покани и организира цялото това преселение). Знам обаче резултатът.
Уважаеми политици,
Объркахте ни. Объркахте ни мисленето. Объркахте ни целият мироглед.
Объркахте представите на децата ни за добро и лошо, за хубаво и грозно.
Преди три години карах детето си да отделя умалелите си дрешки, за да ги занесем заедно в близкото общежитие за бежанци. Днес не му позволявам да влезе в магазина сред тях.
Преди две години бях силно възмутена как може да оставят такава мръсотия след себе си. Днес не се впечатлявам от уриниращите и дефекиращи пред очите ми.