Водородната бомба е най-мощното и разрушително оръжие в света

Термоядрената или водородна бомба е разработена след атомните бомби, с които САЩ бомбардираха японските градове Хирошима и Нагасаки в края на Втората световна война, и има много по-голяма разрушителна мощ.

Водородната бомба използва малка атомна бомба, базирана на разпад на атомни ядра, като детонатор, за да се развие висока температура, необходима за начало на много по-мощната неконтролируема реакция на термоядрения синтез, която предизвиква същинската експлозия. Само година след САЩ и СССР извърши успешен опит с водородна бомба.

За нейни бащи се смятат съветските академици физици Игор Курчатов и Андрей Сахаров. А през 1961 г. Съветският съюз взривява над арктическия остров Новая земля водородна бомба с мощност 58 мегатона - най-мощната предизвикана от човека експлозия досега, станала известна като Цар-бомба. Тя е около хиляди пъти по-мощна от бомбата над Хирошима. Спусната е с парашут от 10 500 м височина от самолет бомбардировач Ту-95-Б, специално конструиран за целта. Взривена е на 4000 м височина от повърхността на земята.

Заради ядрения полигон, съществуващ и до днес, остров Новая земля е закрита територия, достъп до която имат само руските военни. Обикновен човек не е виждал последиците от ядрените взривове там.

Огненото кълбо при взрива е било с радиус 4,6 км, като температурата в него достигнала 10 млн. градуса, а диаметърът на "атомната гъба" - 95 км. Радиусът на тоталното разрушение при такъв взрив надхвърля 200 км, а а на десетки километри от епицентъра високата температура причинява изгаряния от трета степен. Ударната върна от взривяването на Цар-бомба на Новая земля е обиколила три пъти земното кълбо три пъти, а предизвиканата йонизация в атмосферата е прекратила радиовръзките в продължение на 40 минути.

Първата водородна бомба бе изпробвана от САЩ през ноември 1952 г. и имаше мощност от 10 мегатона - около 1000 пъти повече от атомната бомба, хвърлена над Хирошима 7 години по-рано. При тази бомба от нов тип се използват два тежки изотопа на водорода - деутерий и тритий, при сливането (синтеза) на които се получава хелий и се освобождава огромно количество енергия. Принципът на конвенционалното ядрено оръжие е друг - разцепване, а не сливане на атомни ядра с цел да се получи мощна експлозия, припомня БТА.