Употребата на сила от тайните служби в Русия е закон

Руските депутати разшириха вчера пълномощията на Федералната служба за сигурност (ФСС). Служителите й ще получат разрешение да използват оръжие и всякакви подръчни средства за самоотбрана, а за борба с тероризма ще могат да дактилоскопират хората без тяхно знание, пише "Комерсант".

Шест нови члена от закона за ФСС подробно регламентират как агентите да използват оръжия, специални средства и физическа сила. Може например да стрелят без предупреждение, ако "забавянето" на изстрела ще "застраши живота и здравето" на гражданите и на самия служител от ФСС. При самоотбрана хората от тайната служба ще може да използват "всякакви подръчни средства", ако не разполагат "с необходимите специални средства или огнестрелно оръжие". Ще получат и право "да прилагат специални средства за прекратяване на масови безредици", каквото има сега полицията в Русия. Освен това, хората от ФСС "ще могат да стрелят по жени и деца, за да предотвратяват терористични атаки", посочва "РБК дейли".

Затова пък на агентите се забранява да контактуват с чужденци, чуждестранни медии, международни организации и руски НПО, "изпълняващи функциите на чуждестранни агенти" (тоест всички финансирани от чужбина и занимаващи се с политическа дейност) без разрешение от ръководството. Текстът забранява на съпругите и на непълнолетните им деца да притежават сметки в чужди банки и недвижими имоти в чужбина, освен за "оперативно-служебна дейност", уточнява вестникът.

Комунистите гласуваха против закона, отбелязва "Комерсант. "Обикновено подкрепяме законопроектите, укрепващи силовите ведомства. За този обаче не можехме да гласуваме. Защото, за разлика от полицията, служителите от ФСС имат право да задържат граждани, да влизат в жилищни помещения и да извършват други действия, без да се легитимират и да обясняват причините. Узаконим ли тези пълномощия, има риск да узаконим и злоупотребата с тях", коментира Вадим Соловьов от комисията по конституционно право в Държавната дума, секретар на комунистическия ЦК.

"Лошото е, че в ранг на закон е издигната употребата на сила от служители на ФСС не само "за прекратяване на масови безредици", но и "за блокиране на движението на групи лица" и при "съпротива на служител от ФСС", казва гласувалият против депутат Дмитрий Гудков, изключен от групата на партия "Справедлива Русия".

"Значи, сега всички участници в среща с депутат, организирана някъде на улицата, може да бъдат напердашени от "цивилни", използващи подръчни средства", отбелязва той. "Всъщност тези поправки само ще фиксират това, което става" и вече е уредено с подзаконови документи, забелязва пред "Новая газета" Ернест Валеев, председател на комисията по сигурността в руския парламент.

"Това е ужасно. На практика обаче нищо не се променя", констатира и Кирил Коротеев, представляващ потърпевшите от Беслан в Европейския съд по правата на човека. Искове са завели близо 400 оцелели и близки на жертвите от терористичния акт през 2004 г. в Южна Русия. Тогава ислямски екстремисти взеха стотици деца за заложници в училище в Беслан, а при акцията за освобождаването им загинаха над 300 души, повечето деца. Според ищците, руската държава не е успяла да защити загиналите и не е разследвала събитията ефективно. Според някои от тях, масовата гибел на хора е резултат от прекомерно използване на сила от властовите структури. "Употребата на сила в Беслан например бездруго бе приета за законна - припомня Коротеев. - Най-важното обаче е, че никой съдия в страната ни няма да постави под съмнение действията на ФСС."