Неслучайно тъмната бира е подходяща за консумация през зимния период. Тогава нуждата от енергия за организма е по-осезаема, а студеното време не намалява необходимостта от поемане на вода и електролити, съдържащи се в пивото, съобщава knowbox.bg.
За радост на почитателите на тъмното пиво, то се възражда през 1994 г. и днес е част от портфолиото на всички пивоварни у нас. Тази година българските пивопроизводители предлагат на пазара над 20 марки тъмни и червени бири.
Често тези видове пиво са предпочитани през студените месеци и заради плътния си вкус, който се дължи на специфичната технология, използвана в производството им. Процесът включва продължителна ферментация, отлежаване и подбор на уникални съчетания от най-висококачествени тъмни, карамелени и светли видове малц.
За разлика от светлото пиво при производството на тъмна бира малцът се препича, а естествените захари започват да се карамелизират. Именно това води до естествения тъмен цвят и аромат на кафе, леката сладост и плътния, ясно изразен малцов вкус.
Хранителните стойности на тъмното пиво са сравними с тези на същите количества прясно мляко или червено вино. В тъмните бири има по-голямо количество сухо вещество, достигащо до 21% при някои марки. Според изследвания на Центъра по биология на храните традиционно произвежданото в страната тъмно пиво обичайно съдържа близо 70 ккал на 100 мл., т.е. около 215 ккал за едно стандартно питие, докато в светлите бири те са между 40 и 50 ккал. на 100 мл.
Научните факти показват още, че в тъмното пиво се откриват много витамини, антиоксиданти, феноли и флаваноиди. Кехлибарената напитка е важен източник на витамини от групата В. Тъй като не се синтезират в човешкия организъм, те спадат към незаменимите витамини и се набавят само чрез консумация на подходящи храни и напитки.
Не е за пренебрегване и фактът, че отново според много научни изследвания тъмната бира е с широк комплекс от биологично активни естествени вещества и съдържа почти два пъти повече антиоксиданти от светлото пиво. При умерена консумация тези характеристики я правят особено подходяща за балансирания режим на хранене през зимните месеци.
Любопитно е, че оптималната температура за поднасяне на тъмно или червено пиво е между 9 и 10 градуса, с изключение на някои тъмни бири тип „ейл“. При по-ниска температура специфичните карамелено-кафени нотки във вкуса на тъмната бира не могат да бъдат усетени в своята пълнота и плътност. За да се разкрие напълно засилващият се букет и наситеност на аромата на черните и червени бири, те се наливат в овална чаша, леко извита към ръба, а за да се образува фино нюансирана в кафеникаво пяна, пивото се налива бавно от 3 см в центъра на чашата.
Т.нар „образцова шапка от пяна“ може да се получи, само ако чашата е идеално чиста и полирана. Нека не се забравя, че като продукт на естествената ферментация с изцяло натурални съставки пивото не бива да се разбърква или да се държи в отворена бутилка, тъй като кислородът от въздуха бързо го окислява и променя неговия аромат, вкус и качества.
Тъмната бира притежава и по-висока хранителна стойност и калоричност от светлата, както и повече въглехидрати (около 7%). В същото време, приет в умерени количества, алкохолът, който в тъмните и червени бири у нас е със съдържание между 5 и 6%, действа термогенно и спомага за поддържане на телесната температура.
Тъмното пиво има многовековна традиция – появява се за първи път в Северна Европа през 17 век и от този момент мълвата за него се разпространява бързо. Вероятно мнозина ще се учудят, че в България първата тъмна бира се произвежда далеч преди 1944 г., но след 1982 г. производството на този асортимент се преустановява за повече от 10 години.
)