Гард Бедфорд: ПИБ достига най-добрите в международен план

Гард Бедфорд се присъединява към Международната финансова корпорация (IFC) след 15 години опит в банковата сфера. В момента е базиран в Истанбул като Ръководител на Банковата консултативна програма за Европа и Централна Азия. Има задача да подобри управлението на риска, работата с необслужвани кредити и финансирането на малкия и среден бизнес в банките от региона. Започва кариерата си в САЩ като регионален мениджър на търговска банка, а впоследствие работи в Европа, Азия и Африка за подобряване на достъпа до финансиране. Има солиден опит в търговското банкиране, с акцент върху управлението на оперативния и кредитен риск. Допринася за развитието на финансовите пазари като Изпълнителен директор на финансови институции в Азербайджан и Афганистан, както и като експерт, подпомагащ банковото развитие в световен мащаб. Гард Бедфорд е канадски гражданин и притежава магистърска степен по бизнес администрация от университета „Макгил” в Канада.

Господин Бедфорд, работите с българската Първа инвестиционна банка по голям международен проект. Разкажете на нашите читатели повече подробности за него?

В страни като България, Международната финансова корпорация (IFC) се ангажира селективно по проекти с висока добавена стойност и видимо дългосрочно въздействие върху развитието. Портфейлът на IFC в България обхваща различни сектори, в това число инфраструктура, търговия на дребно, тежка промишленост, добив и пренос на газ и други. Ние ще продължим да подкрепяме новаторските и устойчиви проекти, развивани от българския частен сектор.


Международната финансова корпорация (IFC), член на Групата на Световната банка, е най-голямата световна институция за развитие, фокусирана върху частния сектор в развиващите се пазари. IFC работи с повече от 2000 компании по целия свят. През финансовата 2015 година, дългосрочните инвестиции на IFC в развиващите се икономики достигнаха близо 18 милиарда долара.
www.ifc.org.

IFC в България
България става член на Международната финансова корпорация през 1991 г. Оттогава инвестициите на IFC в страната възлизат на 956,2 милиона долара, включително 224,3 милиона във фондове, набрани от партньори по 40 проекта в различни сектори. IFC е подкрепила търговски потоци в размер на 326 милиона долара чрез своята програма за търговско финансиране. Към 30 юни 2015 г. инвестиционният й портфейл в България е на стойност 194,1 милиона долара. Фокусът на дейността на IFC е основно в области като инфраструктура, възобновяеми енергийни източници и селско стопанство. Инвестира също във финансови пазари, производство, търговия на дребно, нефт и газ.

Международната финансова корпорация (IFC), член на Групата на Световната банка, работи в тясно сътрудничество с Fibank през изминалата година, за да увеличи нейния капацитет в областта на корпоративното управление и управлението на риска. С оглед на бъдещия си растеж банката осъзнава, че усъвършенстването в тези две области ще спомогне този растеж да се осъществява при ограничен риск чрез по-голяма прозрачност, по-добро разбиране на рисковите фактори в процеса на вземане на решения, както и цялостно по-солидна организация, способна да оценява и управлява всички рискови области. Това ще позволи на Първа инвестиционна банка да продължи да бъде стабилна.

Доволен ли сте от постигнатите резултати заедно с вашия партньор тук, в България?

Резултатите, постигнати с Fibank, са изключителни и ние сме щастливи да имаме един толкова ангажиран партньор. Още в началото тя беше сред най-напредналите банки в България, с амбицията непрестанно да се развива и да бъде наравно с най-добрите в международен план. За нас подобен партньор, който е съпричастен към стратегията и е готов не само да говори, но и да застане зад процеса със своя ресурс, показва дългосрочен ангажимент за трайно усъвършенстване и полага основите за непрекъснати подобрения.

Къде другаде сте правили подобни проекти? Разкажете за по-интересните от тях?
IFC работи в световен мащаб в много и различни пазари, което ни позволява да постигаме дълбоко разбиране на най-добрите практики и как те се адаптират към конкретния пазар. Наскоро работихме с няколко банки в съседна Румъния за развиване на всеобхватни вътрешни програми за обучение в областта на банкирането за малки и средни предприятия и подобряване на икономическите капиталови модели с оглед по-добро разпределение на ресурсите. При работата в развити пазари като България аз винаги намирам за най-интересно откриването на печеливша ниша, в която конкуренцията все още не е навлязла, като например финансиране на стойностната верига на „зелени” облигации, както и подпомагане на нашите партньори успешно да завземат тези ниши. Това спомага както за ръста на икономиката, така и за разширяване на обхвата на дейността на банковите ни партньори.

Какво е новото в банкирането, кои добри банкови практики липсват на българските банки и бихте ли работили с тях за придобиването им?
Все още са налице някои празноти в цялостното прилагане на Базелските принципи. По-конкретно, пълното разбиране на въздействието на решенията за икономическия капитал и прилагането на стриктни модели за вътрешен анализ на адекватността на капитала (ВААК), които да могат да се използват по стратегически начин, а не просто да изпълняват нормативните изисквания. Секторът трябва също да се възползва от съвременните практики в банкирането за МСП, тъй като този пазар ще е ключов за бъдещето на най-добрите банки. Това включва както цялостно подобряване на подхода към малкия и среден бизнес, така и навлизане в нови области, като подпомагане на жени предприемачи, нефинансови услуги и климатични изменения. IFC със сигурност може да помогне банките да подобрят своя капацитет във всички тези области.

Определяте ли българската банкова система като стабилна, кои са добрите й страни?
Да, бих определил системата като стабилна, тъй като е добре капитализирана и достатъчно ликвидна. Начинът, по който тя устоя на стреса от 2014 г., още веднъж подчертава вътрешната й здравина.

Банките у нас се готвят за скорошен преглед на качеството на активите и последващи стрес тестове. Техните шефове се опасяват, че това ще забави кредитирането. Има ли такава опасност според Вас?
Този въпрос има две страни. Едната е количеството ресурси, които трябва да бъдат отклонени от ежедневните операции за провеждане на самия процес, а другата – бизнес решенията, които трябва да се направят в резултат на тестовете и които могат да повлияят на кредитирането.
Дейността по прегледа на качеството на активите по принцип отнема време и онези банки, които вече разполагат със съответните данни и са съставили по-напреднали сценарии за стрес тестване, ще са в по-благоприятно положение, тъй като голяма част от работата вече ще е свършена. За разлика от тях други, които не са добре подготвени, може да усетят смущения в кредитната си дейност поради ангажирането на ресурси в процеса. По тази логика банки като Fibank, които вече използват напреднали модели за оценка на риска при вземане на кредитни решения, следва да изпитат по-малко смущения в резултат на тестовете, тъй като вече са възприели стриктен подход за намаляване на риска в своята стратегия. Някои институции обаче, които не са оценили правилно риска на кредитния си портфейл, може да се изправят пред необходимост от осезаеми промени в стратегиите си, включително и в кредитните практики, за да осигурят достатъчно съответствие с по-суровите сценарии на стрес тестване.
Като цяло прегледът ще представлява важна стъпка за укрепване на доверието към финансовия сектор в България.

Какви нови проекти подготвяте в Международната финансова корпорация?