Лихвите по жилищните заеми може да паднат до 4%

Лихвите по ипотечните кредити ще продължат да падат и догодина може да стигнат до 4-4.5%. Това прогнозираха вчера финансови експерти. И цената на потребителските заеми ще намалее. Въпреки това половината българи нямат намерение да теглят нови кредити за потребление, показва анкетно проучване на портала "Моите пари".

Въпреки че лихвите се топят осезаемо, потребителските заеми остават доста скъпи, макар да се движат в широк спектър. Една пета от българите плащат между 10 и 14.5% годишна лихва. За 7% от длъжниците лихвата е даже над 15 %. В същото време едва 4% от кредитополучателите плащат лихва под 6 на сто, сочат данните на проучването, цитирани от "Сега".

Лихвите по ипотечните заеми традиционно са по-ниски. В момента може да се намери финансиране за жилище при 5.6%-6% лихва, а догодина са възможни и нива около 4-4.5% през 2016 г., прогнозира Румен Радушев от Пощенска банка. Според експерта и лихвите по кредитите за потребление ще продължат да се свиват и догодина няма да надвишават 10%.

Тези оптимистични за кредитополучателите прогнози не се споделят от Централната банка. Наскоро подуправителят на БНБ Калин Христов обяви, че намалението на лихвените проценти по кредитите е достигнало своето дъно и занапред посоката ще е нагоре.

Българите стават все по-разумни, когато опрат до дълг, и теглят по-малки заеми, показва пpoyчвaнeтo на "Моите пари". Въпреки че през 2015 г. броят на изтеглените потребителски кредити е по-голям, отколкото преди година, стойността им намалява. Нaй-пpeдпoчитaният paзмep сега е между 3000 и 6000 лв. Това са посочили 1/5 от анкетираните. Преди година най-масовият заем е бил над 24 000 лева.

Според финансовия експерт Иван Стойков българите са си взели поуки от голямата кредитна еуфория и последвалата финансова криза и днес са много по-предпазливи и дисциплинирани в отношенията с банките. Хората вече си правят по-добре сметките, когато влизат в дълг, и 62% си плащат вноските в срок, а 27% не си позволяват да закъсняват с повече от месец. Така на практика само 10% от кредитополучателите влизат в сериозни просрочия.

Една трета от кредитополучателите отделят между 10 и 20% от доходите си за месечните погасителни вноски. А 9% от длъжниците дават над 60% от месечния си бюджет за плащане на заеми. В масовия случай вноските по кредитите са в диапазона 50-250 лв. Това се отнася за близо 50% от потребителите. 16% от българите изплащат вноски от над 500 лв. месечно.

Все повече потребители търсят бързо финансиране и теглят експресни кредити, въпреки че при тях таксите са по-високи, обясни Румен Радушев. Друга отчетлива нова мода са онлайн заявките за заем, които имат 85% ръст през тази година.

Всеки трети не знае и нехае какви са допълнителните разходи, които плаща по кредита си - такси, комисиони и т.н., показва анкетата. Над една трета от длъжниците не са наясно какъв е техният ГПР - годишният процент на разходите по заема. А други 11% не са и чували термина. Над 70% от българите се заблуждават, че лихвата, която са договорили, е за целия срок на кредита. Експертите напомнят, че обикновено лихвата е фиксирана само в началото и че само в изолирани случаи тя е непроменяема за целия период.