България вече е по-бедна от Македония и Босна

Според Международния индекс на глада България се срива надолу в сравнение с 2014 г. Стойността на индекса за 2015 г. вече е 8,5 пункта спрямо под 5 през 2014 г., поради което страната ни изпада във втората категория държави по степен на разпространение на недохранването сред населението. Това се посочва в годишния доклад на Института за модерна политика „Социално-икономически права, уязвими групи и дискриминация през 2015 г.“, изпратен днес по повод Международния ден на правата на човека – 10 декември, на омбудсмана, правителството, парламента и европейските институции.

Ситуацията у нас е по-лоша в сравнение със сходни държави от балканския регион - стойността на индекса за Румъния е 5,3, за Сърбия 7,1, Босна и Херцеговина, Черна гора и в Хърватска е под 5, а в Македония – 5,9, информира Банкер.

Ситуацията в България през 2015 г. е по-лоша, дори от началото на прехода през 1990 г., когато Международният индекс на глада за България възлиза на 8,1, при това в условията на недостиг на хранителни продукти и затруднения в електроснабдяването.

Сериозно безпокойство буди „замразяването“ на редица социални плащания, сред които размер на месечни помощи за деца; обезщетение за отглеждане на дете от 1 до 2 години; месечна добавка за деца с увреждания; годишна квота за ваучери за храна на работещи; помощ за първокласници; средномесечен доход за придобиване право на семейни помощи; еднократна помощ при бременност; еднократна помощ при раждане; помощ за дете с трайни увреждания; помощи за дете на осигурена майка до 1 година; помощ за майки студентки; размер на обезщетението за безработица. Това е отстъпление от стандартите на чл. 11 от Международния пакт за икономическите, социални и културни права - право на задоволително жизнено равнище, включващо достатъчно храна, облекло и жилище, както и на непрекъснато подобряване условията на живот, се посочва в доклада.

Като особено негативна характеристика на настоящето управление в доклада се посочва безогледното поемане на прекомерен външен дълг, с което се финансират предимно дефицити, разходи за сигурност и нереформирани бюджетни системи, а не се инвестира в социалната инфраструктура и за намаляване на неравенствата.

В доклада се изтъква, че текущата неолиберална политика в сферата на здравеопазването, обозначавана като „здравна реформа“, не отговаря на стандартите на чл. 12 от Международния пакт за икономически, социални и културни права. С нея се създават сериозни предпоставки за елиминиране на свободния достъп до здравеопазване на хората с ниски доходи. Разбирането за здравеопазването като търговска дейност, а здравните грижи за хората, като услуга, а не като конституционно право, задълбочават социалните неравенства и ограничават достъпа до адекватни здравни грижи на бедните слоеве от населението, подчертава Институтът за модерна политика.

В доклада се отправя критика и към промените в образователната сфера, които позволяват насочване на публични средства към частните училища. Това е ерозия на стандартите по чл. 13 от Международния пакт, който се отнася до правото на образование. С това управляващите на практика отвориха вратите за задълбочаващо се комерсиализиране на образователната система и поетапно намаляване на финансирането за държавните и общински училища.