По-малко българчета и тази година

От 1 януари до 23 ноември в България са родени 53 686 бебета. За същия период на 2014 г. са родени 57 509 деца, което е с 3823 повече от тази година. Това сочат данните на Информационната система за ражданията на МЗ.

В първата четворка на най-малък спад в раждаемостта е Сливенска област, където родените през т.г. са с 63 по-малко от 2014 г. И в районите, в които поначало раждаемостта е ниска, новородените продължават да намаляват. Най-голям е спадът във Видинска област, където до 23 ноември 2014 г. са родени 467 деца, а от началото на т.г. те са 352, което е със 115 по-малко. 467 бебета през м.г. са родени и в Разградска област, но за разлика от Видинска, през т.г. те са само с 6 по-малко.

Единствено в Благоевградска област за периода са родени повече деца - с 22. От четирите области с най-голям брой раждания за последните две години най-сериозен е спадът във Варненска, където за година новородените са с 895 по-малко. В София град през т.г. са родени 331 бебета по-малко от 2014 г., в Пловдивска област - с 304, в Бургаска - със 173.

След своеобразния български бейби бум през 2009 г., когато се родиха 80 956 деца, последваха години на рязък спад в раждаемостта. През 2010 г. се родиха с 5443 по-малко деца. Според експертите в първата година на икономическата криза раждаемостта спада предимно за сметка на раждането на второ дете. През следващата 2011 г. се родиха с още 4667 по-малко деца. Една от причините за спада е, че минималната заплата от 1 януари 2009 г., когато бе увеличена по време на управлението на Тройната коалиция на 240 лв., бе замразена до 31 август 2011 г., а цените на стоките и услугите скочиха значително за сметка на доходите на домакинствата.

Спадът в раждаемостта продължи, макар и с по-бавни темпове, и през следващите две години, като през 2013 г. стигна нивата от 1945 г. Като първи знак за икономическо оживление раждаемостта за пръв път от 2010 г. отбеляза ръст от 1007 новородени през 2014 г. От началото на т.г. отново раждаемостта бележи спад.