Управляващата коалиция и най-вече ГЕРБ излизат с повишено доверие след местните избори, но същевременно ключови министри и политики губят подкрепа, показва регулярното национално представително проучване на агенция "Алфа Рисърч" направено в периода 10-18 ноември сред 1100 души.
Сред националните партийни и политически лидери с най-висока подкрепа се ползва премиерът Бойко Борисов. Доверието в него нараства петнадесети пореден месец, като достига 38.3 на сто и за първи път от три години позитивните оценки вземат връх над негативните. По-скромна е подкрепата за кабинета - 24 на сто доверие срещу 42 процента недоверие.
Разликата в доверието към премиера и правителството се дължи основно на факта, че Борисов се оценява за действията му в качеството му на политически лидер. Като такъв, той няма конкуренция, поне не в настоящия момент, коментират от "Алфа рисърч". Кабинетът обаче се оценява през призмата на водените политики, а спрямо повечето от тях мнозинството граждани са силно критични, пише БТА.
Традиционно финансирана и традиционно одобрявана сфера и в двете правителства на Борисов остава инфраструктурата /73 процента/, а най-харесван министър - Лиляна Павлова /36.5 на сто/. Томислав Дончев, министърът на еврофондовете, чието усвояване беше в основата на спечелването на местните избори, също запазва стабилен позитивен рейтинг.
Здравеопазването /16 процента/, социалната политика /13 процента/ и земеделието /12 на сто/, макар и с много по-ниски оценки от инфраструктурата, са следващите, в които гражданите виждат известни позитивни промени. Министрите Ивайло Калфин и Петър Москов се нареждат съответно на второ и трето място сред успешните членове на кабинета. Те са единствените с невралгични ресори, запазващи достатъчно висока подкрепа /по 20 на сто/, независимо от разгорещените дебати по реформите в техните сфери.
Въвеждането на данък "обществено здраве" - една от най-оспорваните инициативи на здравния министър Петър Москов - получава подкрепата на 53 процента от пълнолетните жители на страната. Най-силният ефект от дебата "за" и "против" данъка е събуждането на интереса на българите към състава на консумираните от тях продукти. Като резултат, здравните аргументи, сред които най-вече притесненията за храненето на децата, са надделели над икономическите мотиви срещу данъка, коментират от "Алфа рисърч".
Почти всички останали ресори и правителствени политики се характеризират с високо равнище на неодобрение. Различни по характера си причини - начина на обсъждане на дадени законопроекти, проблеми в съответните сфери, или липса на координация, са довели до по-рязък спад в рейтинга на трима министри - на образованието Тодор Танев, на вътрешните работи Румяна Бъчварова и на туризма Николина Ангелкова.
Силно негативни са обществените реакции към протестите на полицаите и начина, по който се гарантира сигурността на гражданите.
Според данните, в сравнение с юни ръст от 4 на сто е налице и в личния рейтинг на президента Росен Плевнелиев. Одобрението за него идва основно от социалните групи, най-активно подкрепили референдума за електронното гласуване, показва проучването.
Застаряващото население и оценките за състоянието на отделните сфери оказват решаващо влияние върху вижданията на анкетираните за приоритетите на финансиране чрез Бюджет 2016 - за социални плащания и пенсии /86 на сто/, здравеопазване /81 на сто/, образование /73 процента/, отбелязват социолозите.
Най-ниска е подкрепата за отделянето на повече пари от данъците за администрация /6 на сто/, вътрешен ред и сигурност /37 процента/ и за чисто икономически дейности и услуги /38 на сто/. Девет от десет анкетирани са срещу повишаването цените на винетките.
В електорален план няма значима промяна в подкрепата за основните политически сили - лек ръст при ГЕРБ и РБ, лек спад при ПФ и по-значителен при БСП и Атака.
Ако днес имаше избори, ГЕРБ би спечелил 24.5 на сто от гласовете на пълнолетните българи, с което се утвърждава като първа политическа сила. Реформаторският блок увеличава електоралната си тежест с 1 процент /6.5 на сто/ , докато Патриотичният фронт, който се яви разделен на местните избори, губи 1.5 на сто влияние и достига 4.2 на сто. ДПС е сравнително устойчиво с 6.8 на сто. Затвърждава влиянието си и АБВ - 3.5 на сто. При избори днес Атака не би влязла в парламента - 1.8 на сто.
За 80 на сто от анкетираните, на местните избори ГЕРБ е увеличил влиянието си в обществото. Според 29 процента Реформаторският блок също излиза от изборите с по-добри позиции. Ореола си на "силната партия" започва да губи ДПС. Едва 8 на сто са на мнение, че неговата тежест се е увеличила - също толкова, колкото смятат, че се е увеличила тежестта на новите малки партии като АБВ и Движение 21. Като основни губещи обаче се оценяват най-вече БСП и "Атака".
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)