Италиански българист: Литературен превод трябва да се прави само от чужд на майчин език

В момента има нещо като фенклуб на Господинов на две-три места в Южна Италия, във Венеция също много го обичат, сподели българистът.

Дел' Агата каза, че преведените на италиански език български книги се четат и от българи. Той разказа за двойка българи, живеещи от години в Пиза, чиито деца не знаят български език и могат да се запознаят с българските автори на италиански.

Той беше в страната ни наскоро по покана на Националния център за книгата към НДК и участва в международната конференция "Книгата и държавата".

Литературен превод трябва да се прави само от чужд на майчин език. Модата да се самопревежда на чужд език, която е доста разпространена в България, е порочна. Това каза италианският българист, литературовед и преводач професор Джузепе дел' Агата в интервю за БТА.

Дел' Агата е известен българист, професор е в университета на Пиза. Дългогодишен президент е на Италианската асоциация на славистите и представител на Италия в Международния комитет на славистите. Превел е на италиански език книги на Йордан Радичков, на Георги Господинов, на Алек Попов. През 1998 г. проф. Джузепе дел' Агата беше избран за почетен доктор на Софийския университет.
Дел' Агата посочи, че е превеждал само автори, които познава и уважава и като творци, и като хора.

Масов интерес няма за никоя литература, обаче, когато има нещо качествено, като Радичков, Кулеков или Господинов, е оценявано от относително по-широки кръгове на активните читатели в Италия, каза преводачът. Според него най-силен е интересът на италианската публика към Йордан Радичков. По думите му през 80-те години на ХХ век в Италия е имало вълна от радичковомания, определяли са го за Маркес на Балканите.