Френски мюсюлмани: Не излязохме на улицата през януари, но сега сме тук, защото следващите може да с

Не излязохме на улицата през януари, но сега сме тук, защото следващите може да сме ние, казаха млади френски мюсюлмани, дошли да почетат снощи паметта на жертвите от атентатите в Париж три дни по-рано, информира специалният кореспондент на БТА в Париж.

Якуба, млад мъж, чиито родители са от Мали, остави букет цветя на булевард "Волтер". "През януари, когато удариха "Шарли ебдо", не се трогнах особено", призна той. "Те не спираха да обиждат нашата религия, не уважаваха нашите чувства." Плахо му напомних, че френският сатиричен вестник има навика да си прави шеги и с други религии, включително с християнството. "Така е", призна с неохота Якуба, но допълни лаконично: "Вие (християните) не вярвате, на вас просто не ви пука." Усещам, че ако му задам още един въпрос по темата, просто ще спре да говори с мен. Всеки има право на мнение, включително да не харесва "Шарли ебдо".

"Защо тогава си тук сега?", питам Якуба. Младият мъж стана далеч по-словоохотлив. "Защото загинаха невинни хора, много невинни хора, които не са направили нищо на никого", каза той, след което ме погледна в очите: "И аз можеше да съм на тяхно място. И аз може да съм следващия път." "Ще има ли такъв?", попитах Якуба. "Не знам, надявам се, че не, но знае ли човек, искам да вярвам, че не", отговори той, след като се замисли за кратко.

Мохамед, алжирец на средна възраст, държи заведение за бързо хапване на булевард "Волтер". Районът е пълен с такива заведения и сега, три дни след зловещите събития, те отново са пълни с хора, предимно младежи. "Толкова много хора умряха напразно, включително атентаторите", каза Мохамед. И допълни под сурдинка: "Добре, че (терористите) не избраха (моята дюнерджийница). Храня три деца."

Питам Ахмед за исляма, екстремизма и насилието. Погледна ме скептично. "Във Франция сме няколко милиона мюсюлмани. Знаеш ли какво щеше да стане, ако и един процент от нас бяха терористи?", попита той. Повечето млади мюсюлмани в района, които срещам, се правят, че не ме разбират много-много. Омръзнало им е от нахални журналисти. Сирийският арабски културен център в Париж се намира в шикозен район недалеч от Айфеловата кула, но не бие много на очи. Малцината хора, които виждам вътре, ме гледат с подозрение.

Един мъж на петдесетина години най-накрая се съгласи да говори. Не се представи. "Съчувстваме на френския народ, разбира се. И ние можеше да сме там", каза той, но бързо ми зададе два риторични въпроса: "Сега разбирате ли какво преживяваме ние в Сирия всеки ден от години? Разбирате ли защо толкова много хора бягат от Сирия?" И продължи своя монолог: "Бяхме прекрасна страна. А сега всичко отиде по дяволите." "А престъпленията на режима на Асад?", попитах аз. "Сега по-добре ли е?", отговори ми той с въпрос.