Марс разрушава луната си

Луната на Марс, Фобос е на път към бавно унищожение, доказателство са дългите плитки вдлъбнатини по неговата повърхност, според учени от НАСА.

Линиите са първия етап на структурно разрушение причинено от приливните сили между луната и нейната планетата родител. На разстояние от 6000 км, Фобос е по-близо до Марс, отколкото всяка друга луна или планета в Слънчевата система, което причината за нейната задаваща се смърт.

Фобос се приближава до Марс с 2 метра на всеки 100 години. Но въпреки че неговия край наближава в планетарни условия, луната няма да се оразпадне още 30 до 50 милиона години.

Продълговатата форма на Фобос, която е най-големата от двете луни на Марс е твърде малка за да се закръгли от гравитацията. Паралелните бразди по повърхността му са обикновено с около 30 м или по-малко дълбочина, от 100 до 200 м широки и до 20 км дълги. Първоначално се смятало, че са разчупвания в резултат от въздействието при създаването на големия кратер Stickney. Друга теория е, че линиите се образувани от множество по-малки въздействия.

Скорошни модели на изследователи от НАСА разкриват, че каналите са образувани от разтягане причинено от приливните сили и гравитационното притегляне между Марс и Фобос. Същите сили между Земята и Луната, водят до леко овалната им форма и причиняват отливите и отливите в океаните.

Теорията за гравитацията за първи път е поставена през 1970 г. от снимки, направени от космическата сонда Viking, но тогава учените вярват, че луната е плътна и в състояние да понесе натоварванията създали линиите. Сега се смята, че вътрешността на луната е съставена от отломки, обвити с дебел 100 м външен слой от брашнест реголит.