Асфалтирай си сам, за да ти е мирна главата... Но не забравяй и да си платиш данъка (снимки)

- Общинските пътища - от кметовете на съответните общини;

Управлението на пътищата включва:

И така – заобиколени от кал, мизерия и треволаци си живеят в „Манастирски ливади“.

Кал и мизерия цари години наред в „Кварталът на богатите“. Помните ли го? Това е „Манастирски ливади“, под полите на Витоша, далеч от шума на центъра.

- оперативно планиране на изграждането - проектиране и строителство, и поддържането на пътищата;
- организиране, възлагане, финансиране и контрол на дейностите, свързани непосредствено с проектирането, изграждането, управлението, ремонта и поддържането на пътищата;
- организиране и осъществяване защитата на пътищата, включително на пътните съоръжения и на принадлежностите на пътя;
- осигуряване на общественото ползване на пътищата чрез регулиране и контрол на автомобилното движение, даване на разрешения и въвеждане на забрани за ползване на пътищата;

Разбира се, тази картинка не е само в „Манастирски ливади“ има и други квартали, в които всичко тъне в кал и мизерия и му коства на човек неистови усилия всеки ден, за да достигне до някой асфалтиран булевард.

Ако се направят прости изчисления, ако всеки си плаща данъците, които са по няколко пъти над тези в центъра, общината събира огромни пари и поне от жителите на „Манастирски ливади“ е на печалба, защото не влага нито лев от тези данъци, за да подобри живота в квартала.

Припомняме ви, какво се казва в Закона за пътищата

Пътищата се управляват, както следва:

Дупките вече са буквално кратери. Някой добър човечецът обаче ги запълва с чакъл от време на време. Като падне дъжд, той изчезва, но поне за няколко дни всичко е наред. Ако си си счупил колата обаче вече няколко пъти, асфалтираш големия кратер щеш - не щеш, защото ти излиза по – евтино това, отколкото да правиш вечно кола.

Преди години, когато започна ударното строителство там, всички обявиха, че това е „Кварталът на богатите“, защото като гъби изникваха нови кооперации, коя от коя по-хубава. Цените бяха високи и елита се надпреварваше да купува имоти. Водеше се престижно да живееш там – чист въздух, красиви гледки към Витоша. Само улиците липсваха, но всеки мислеше, че общината ще направи красиви градинки, улиците ще се асфалтират и тротоари ще ги заобикалят.

Годините си минаха и никой нищо обаче не направи, въпреки обещанията на общината всяка година, че от другата година започва ремонтът на междукварталните улички. И тогава всеки се надяваше част от тези улички да са в „Манастирски ливади“. Е да, ама не.

И заради цялата тази кал и мизерия, хората започнаха сами да си асфалтират, а общината стриктно продължаваше и продължава да си прибира данъците всяка година и за близо десетилетие има само една асфалтирана уличка от общината, нито един изграден тротоар, а да не говорим за градинки.