Кабинетът ще похарчи близо 2 млрд. лв. за неясни цели

Проектобюджетът за 2016 г. е на път да счупи рекорда за най-неясно формирани разходи. Целият ръст на приходите догодина ще отиде за разплащане на ново строителство и за ремонти, като няма никаква яснота за какви точно обекти са заложени милиардите разходи. На фона на това заявените от коалиционните партньори приоритетни сектори като образование и национална сигурност бледнеят.

Това показва прегледът на предложените от финансовото министерство параметри за догодина, пише "Сега". Със закона за новия бюджет държавата ще актуализира и бюджета за 2015 г. В новия вариант за тази година се допуска по-голям дефицит и по държавния, и по консолидирания бюджет.

С 1.5 млрд. лв. повече ще бъдат приходите по държавния бюджет догодина, показва сравнението с актуализираните числа за 2015 г. Част от този ръст се дължи на еднократно постъпление от концесионирането на летище София, от което се чакат 600 млн. лв. В законопроекта изрично е предвидено този приход да не постъпва в Сребърния фонд. По правило част от приходите от приватизация, концесии, както и от евентуално преизпълнение на бюджета, отиват именно в този фонд. Ако приспаднем това еднократно постъпление, приходите ще са с ръст от около 900 млн. лв. над очакваното за 2015 г.

"Този план изглежда консервативен. Допуска се, че след ръста от 2015 г. не следва да се очаква същото темпо, но като че ли приходите са подценени", коментира икономистът от "Отворено общество" Георги Ангелов. Сметките показват, че при данъчните приходи се залага ръст от 740 млн. лв. на фона на преизпълнение на прогнозите за 2015 г. в размер на 720 млн. лв. Финансовото министерство не си е направило труда да оцени ефекта от отделни промени в данъчните закони като по-високи акцизи върху горива и цигари. Данък "Вредни храни" изобщо не присъства като източник на пари в хазната.

Срещу предвидените допълнителни приходи финансовото министерство предлага ръст на разходите от 1.5 млрд. лв. Цялото увеличение отива за завишаване на капиталовите разходи - т.е. разходите за ново строителство и ремонт. За 2016 г. за капиталови разходи по държавния бюджет, без да са включени еврофондовете, се залагат рекордните 2,57 млрд. лв. Спрямо 2015 г. капиталовите разходи са завишени с 1.7 млрд. лв. Това е безпрецедентно високо за последните години ниво. При това в момента няма никакъв начин да се разбере за какво точно ще се харчат парите.

Сметките показват, че за капиталови разходи на министерствата, на държавните агенции и комисии ще отидат едва 413 млн. лв. Други 243 млн. лв. са предвидени за капиталови трансфери към предприятия като НКЖИ, пощите, БДЖ. За какво ще се харчи останалата част от сумата до близо 2.6 млрд. лв. няма яснота. Според експерти ръстът е прекалено сериозен, за да се обяснява със залагането на буфери в бюджета и парите вероятно ще се ползват за разплащане на два вида договори - по безплатното саниране и по неприключени навреме европроекти, които ще останат за сметка на държавния бюджет. Възможно е в списъка с обекти да попадат и недопуснати от ЕС разходи като например строителството на магистрала "Хемус". "Виждаме едно изтласкване на разходи. Понеже разходите по линия на еврофондовете ще са по-малко, те вдигат рязко други разходни пера. Можеше да се приложи друг подход - да не се допуска толкова високо харчене и да има по-малък дефицит", коментира финансистът Любомир Дацов.

На фона на рязкото увеличение на капиталовите разходи при останалите пера в бюджета като разходи за заплати, взаимоотношения с общините, промените са козметични. Провалът на правителството да оптимизира разходите за заплати през бюджетната 2015 г. се пренася и в 2016 г. Разходите за заплати по държавния бюджет ще са 3,7 млрд. лв. при 3,74 млрд. след очакваната актуализация за 2015 г. и завишаването на парите за възнаграждения на 13 министерства с 202.1 млн. лв. Вчера финансовият министър Владислав Горанов обясни, че служителите на военното и вътрешното министерство, където проблемът със заплатите тази година се оказа най-сериозен, не могат да останат без възнаграждения независимо от проявената лоша финансова дисциплина и неспазените бюджетни ограничения. Не се разбра кой трябва да носи отговорност за провала. Леко завишаване - в размер на 176 млн. лв. за догодина, има при трансфера към бюджетите на общините, като част от ръста се дължи на увеличаването на издръжката на един ученик и договорените в рамките на този ресурс по-високи заплати за учителите.