Учени: Ражда се "глокално гражданство"

Ражда се "глокално гражданство" - това са мобилните хора, за които е характерен гражданския активизъм.

Акцентът е върху мобилността и гражданския активизъм, който е отделен от държавата и местните власти и идва от самите хора.
Сред процесите, които оказват влияние за формиране на тази нова форма на гражданственост, са урбанизацията и глобализацията. По-голямата част от хората вече живее в градовете, а глобалният град е все по-интернационализиран, коментира Стайкова и допълни, че градовете са много силен идентификационен фактор. Процесите на европейска интеграция също са спомогнали за раждането на този тип гражданство.

В рамките на конференцията ще има повече от 20 доклада, като сред темите са трансграничната мобилност на работната сила в ЕС, вътрешната миграция в България, всекидневната трудова миграция, българските роми мигранти, нагласите на най-големите етнически общности в България спрямо имигранти.

Носители на този тип гражданство - глокалното, са съвременните номади, коментира още изследователят. "Миграционният натиск към Балканите и тенденцията за поява на нови идентичности в България" беше темата на друг доклад - на гл.ас. Спас Ташев. Той постави въпроса за ролята на явлението миграционен натиск за появата на нови идентичности на миграционна основа в България и посочи, че може да се очаква засилване на миграционния натиск.

Това каза гл. ас. д-р Евелина Стайкова, координатор на Центъра за миграционни изследвания, по време на Националната конференция "Миграционни процеси и групови идентичности", организирана от Института за изследване на населението и човека към БАН, цитирана от БТА. Стайкова отбеляза, че процесите на глобализация, урбанизация, свободно движение поставят теорията за гражданственост в нов контекст. Тя обясни, че глокалното гражданство не е просто комбинация между глобално и локално гражданство, различава се и от другите описани в теорията форми като транснационално и космополитно гражданство например.

Форумът беше открит от директора на Института Антоанета Христова, която отбеляза, че миграционните процеси са поставили огромни предизвикателства пред политиците и пред изследователите. Според нея управлението на миграционните процеси не е основен фактор за решаване на демографските проблеми, но е един от основните и трябва да му бъде обърнато внимание.