„В човешката слухова система започват значими промени малко след появата на приматите със сух нос преди повече от 30 милиона години. Тогава ушите стават по-малки и свързаната с тях мускулатура се променя”, обясни Стивън Хакли от университета на Мисури. „Макар и някои хора да могат още да движат ушите си, явният рефлексивен контрол на ушната мида е изчезнал през еволюцията на приматите”, посочва той.
Предшественика на човека е имал уши, които се движат като тези на кучетата и котките - в посока на звука. Това твърди американския невробиолог. Според него, с еволюцията мускулите, които са движели ушите, са закърнели и са загубили функцията си, съобщава dailymail.co.uk
Още през 1908 г. учени са установили, че хората, които движат погледа си наляво или надясно, активират слабо мускул от задната страна на ушната мида. Рефлексът обаче е твърде слаб, за да предизвика движение на ухото. По-късни изследвания са измерили слабата електрическа дейност, предизвикана в тези закърнели мускули от интересен или силен звук.
Тези закърнели мускули насочват към древните неврални мрежи, отговорни за движенето на ушите. Те могат още да реагират на звуци, които привличат вниманието ни и са „когнитивен фосил”, който е повече или по-малко непокътнат в човешкия мозък и вероятно е на 25 милиона години.
Това значи, че умението ушите да се мърдат е изчезнало преди маймуните да се превърнат в хора, т.е. нашите преки предшественици не са движели ушите си като кучета. Тезата на проф. Харли е подкрепена от повече от 60 публикувани изследвания за закърнелите ушни мускули, които са се смалили и с времето функцията им е отпаднала.
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)