Дешифрираха най-древния човешки геном от Африка

Учени успяха да дешифрират най-древния човешки геном от Африка, който датира отпреди 4500 години, сочат резултатите от изследване, съобщава БТА.

Впоследствие генното им наследство се е разпространило в цяла Африка.

Данните за генома са събрани от череп на мъж, погребан с лице към земята в пещерата Мота в планински район в Етиопия. Почвата там е била достатъчно студена и суха, за да може ДНК да се съхрани повече от 4000 години. Досега дешифрирането на древен човешки геном се ограничаваше до проби, открити в северната част на Европа и Арктика. Дешифрираният геном на човек, живял преди тези миграции, позволи на учените да направят генетични сравнения, обхващащи няколко хилядолетия, и да заключат, че евроазиатците са били тясно свързани с първите земеделци през неолита, донесли земеделието в Европа преди 4000 години.

Дешифрирането позволи да се установи също, че миграциите от западната част на Евразия към Африка преди три хилядолетия са били внезапни и много по-големи, отколкото се смяташе досега, тъй като са засегнали генното наследство на популации в цяла Африка.

Новите данни хвърлят светлина върху загадъчна голяма миграционна вълна от Евразия към Африканския рог преди 3000 години. За пръв път е дешифириран древен човешки геном от Африка - "люлката на човечеството" и източник на разнообразна човешка генетична информация, отбелязаха авторите на изследването.

Оказва се, че ДНК на днешните африканци в Източна Африка включва до 25 на сто от гените на евроазиатски прародители, пристигнали с тази миграционна вълна. Другаде в Африка днешните популации също са наследили от тези гени, които съставляват най-малко 5 на сто от тяхната ДНК. Учените са на мнение, че мигрантите от Евразия преди 3000 години са били една четвърт от коренното население в Африканския рог.