Златото на цар Шишман било заровено в Кайлъка

“В тая дупка човек може да слезе само ако го пуснат с въже от върха на скалата”, твърдял пред съвременници Александър Хаджидимитров. Той бил наследник на стар плевенски род, придобил имота около опожарената манастирска воденица.

Преди 20-ина години археолози правили сондажи на терена, където по твърдения на летописци се е намирал манастирът “Свети Георги”. Стигнали до малко на брой и силно раздробена антична и средновековна керамика. “Няма сигурни доказателства, че манастирът е съществувал. И да го е имало, следите са изчезнали”, смята днес археологът Мартин Дяков.
В далечните години незнайната Кайлъшка пропаст с приказните богатства става все по-тайнствена. Плевенчани разправяли как в лабиринтите ѝ се е отворило огромно езеро, готово да поеме кораб.

Това чул френският пътешественик Гийом Лежан, който обхождал Плевен през 60-те години на XIX в. Със свещ в ръка той навлязъл в пещерата. Напразно се лутал между лепкавите разкаляни стени - не намерил нищо.
“Въпреки че почти не вярвам в подобни чудеса, се придвижих напред, докато водата опря до коленете ми. Свещта едва мъждукаше - бледото ѝ пламъче даже не уплаши стотиците прилепи, закачени по стените на пещерата. В сковаващия студ взех да отстъпвам към предполагаемото езеро. Оказа се доста дълбок вир, побиращ само една малка лодка”, пише Лежан през 1873 г. в книгата си “Пътуване из България”.

Няколко години след Лежан в Плевен пристигнал Феликс Каниц. Пътешественикът признава, че както пристъпвал навътре в Кайлъшкото дефиле, доловил глухо бучене. “Шумът идваше от водна струя, която изтичаше от подземното езеро, скрито в пещера. Местните изказаха мнение, че в езерото могат да плават парни кораби. Издирването на Лежан бе разпръснало тези илюзии. Бълбукащата вода сигурно е от подземните течения, характерни за варовиковите образувания”, допуска Каниц в “Дунавска България и Балканът” през 1882 г.

За шест века в Кайлъшките пещери не е намерено злато, но от надупчения карст излизат безброй следи от живот. Преди хилядолетия първите хора се настанили в Голямата пещера. За да направят по-уютно жилището си, древните измазвали пода с глина, а стените украсявали с растения. При разкопките там археолозите попаднали на дълбоки и плитки паници, нашарени в червено, черно и сиво, а отвън излъскани и изрисувани с графити.

Открити са мотики от еленови рога, както и огладени каменни остриета, служили за обработка на земята. Намерени са и големи съдове, пълни с овъглено жито, и мелница за брашно. В праисторическото селище жената въртяла мотиката и обличала рода предимно в ленени тъкани. Показват го тежестите за стан и прешлените, използвани като вретено, твърди археологът Евелина Генова в публикация от 1972 г.

Траките също избрали Кайлъшкия пролом - за пребиваването им напомнят могили с гробни дарове. От римляните в Кайлъка е останала крепостта Сторгозия, вдигната през I век преди Христа. Сред руините ѝ е била разкрита старохристиянска църква, една от най-големите у нас.