С пиеси за демони театър Но открива 26-ите Дни на японската култура в България. Представленията са "Момиджи-гари" ("Съзерцаване на кленовите листа") и "Цучи-гумо" ("Земният паяк"). Първото е на 2 октомври от 19.00 ч. в Софийската опера и балет, второто - в Дома на културата "Арсенал" в Казанлък. Входът е безплатен, съобщават организаторите от посолството на Япония.
"Момиджи-гари" разказва за сблъсъка на известния воин Тайра-но-Коремочи с демона на планина Тогакуши, преобразен като красива девойка. "Цучи-гумо" е за проклятието над воина Минамото-но-Райко и битката му с демона Цучигумо. Постановките са на театър "Ямамото Ногаку-до".
За основатели на театър Но се смятат актьорите драматурзи Кан-ами и Дзен-ами - баща и син, които успяват да обединят тогавашните танцови и сценични изкуства. Закрилници на новия театър стават висшите военни начело с шогуните от рода Ашикага. По-късно театър Но е определен като висше церемониално изкуство и четирите му (сега пет) главни школи получават държавна издръжка. Когато Япония отхвърля феодализма и се отваря за западния свят през 19-и в., театър Но губи държавната си издръжка, но продължава да е изкуство на висшата класа. Негови попечители стават заможните търговци и така традицията на Но успява да достигне до днес като синтез на естетиката и културната идентичност на Япония.
Класическият японски театър Но е в списъка на нематериалното световно културно наследство на ЮНЕСКО. Създаден е преди около 650 години и е най-древното запазено сценично изкуство, което се изпълнява до днес без прекъсване и без съществени изменения. За пръв път в историята на театър Но някои от съпътстващите роли в пиесата ще бъдат изпълнени от български актьори, обучени лично от известния актьор Акихиро Ямамото от школата "Кандзе", директор на театъра "Ямамото Ногаку-до".
Театър Но е известен и като изкуство на маските, тъй като почти всички главни герои носят маски. Рисунъкът и наклонът на маските, в комбинация с цветовата гама на костюмите, играят важна роля за определяне на възрастта, социалното положение и емоционалното състояние на героите. Актьорите поставят маските на лицата си задължително след поклон в знак на благодарност към духа, обитаващ маската, както и към предците, които са я носили на сцената. Има древни маски на над 300 години, които се използват само при изключителни поводи. Маските се изработват от японски кипарис хиноки по такъв начин, че да паснат на всяко лице. Те сами по себе си са изключителна ценност и истинско произведение на изкуството.
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)