Представете си две гигантски черни дупки - всяка с размерите на немалка част от Слънчевата система, които обикалят една около друга. Те се приближават все повече, докато се докоснат и се слеят в един още по-голям гравитационен капан, пише на уебсайта си Европейската космическа агенция (ЕКА), пише "Фокус".
Гравитационните излъчвания са наблюдавани само индиректно. Засичането им би отворило нова врата за изследване на Вселената, затова астрономите упорито работят в тази посока. Задачата обаче е истинско предизвикателство.
Драматичното събитие може да протече учудващо незабележимо, тъй като черните дупки не излъчват светлина. То би изглеждало различно, ако човешкото око беше способно да вижда гравитационни вълни.
Изображението, публикувано от Агенцията се базира на симулация на сливане на две черни дупки и генерираните емисии от гравитационни излъчвания, публикувана от американската Национална космическа агенция (NASA) през 2012 година.
Измерването на гравитационните вълни е изключително трудно. Те предизвикват отклонение на атомите с 1 част от 1000 000 000 000 000 000 000. Създаването на детектор, който да улови такава малка амплитуда е като да се измери разстоянието между Земята и Слънцето с точност до един водороден атом. След десетилетия на разработки детекторите все пак се доближават до необходимата чувствителност.
Компютърна симулация показва сблъсъка на две черни дупки и предизвиканите от него гравитационни гънки, разпростиращи се като вълни при хвърлянето на камък в езеро. Гравитационните вълни предизвикват смущения в пространство-времeвия континуум. Това е математическата тъкан на пространството и времето, която Алберт Айнщайн използва, за да обясни гравитацията.
Първите измервания с наземни инструменти се очакват в следващите няколко години. Гравитационните антени на Земята обаче ще са в състояние да “видят” картината само наполовина, затова ще бъде необходимо извършване на наблюдения от Космоса. През ноември ЕКА ще изстреля сондата LISA-Pathfinder, за да тества технологии за създаване на космически обсерватории за гравитационни вълни.
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)