Лидерите на ЕС най-после започнаха да търсят конкретни отговори на миграционната криза

"Европа не трябва сама да приема бежанци. Това могат да направят и страни, като САЩ и Канада. Затова трябва да проведем и международна конференция по проблема за миграцията", посочи Оланд на пресконференцията след срещата.

След месеци на отлагане и дебати, лидерите на Европейския съюз най-после се съгласиха рано тази сутрин за по-широк и всеобхватен отговор на миграционната криза в Европа, предаде Асошиейтед прес. Решенията на приключилата след полунощ в Брюксел среща на върха включват повече пари в помощ на бежанците в Близкия изток, за да бъдат те настанявани и изхранвани на място и за да се намалят рисковете да тръгват към Европа, както и затягане на граничния контрол, съобщава БТА.

Задоволство изрази и германският канцлер Ангела Меркел, критикувана от някои източни съседи за това, че с действията си е стимулирала наплива на хора към Германия. "Ние знаем, че проблемът все още не е решен, но взехме една от многото необходими стъпки. Вече имам чувството, че искаме да решаваме този проблем заедно", каза тя след срещата.

Конфликтът в Сирия не може да бъде уреден отвън, без привличане към мирния процес на Русия, САЩ и на важни регионални партньори като Иран Саудитска Арабия или страните от Персийския залив, подчертаха и Меркел, и Оланд. Френският президент се изказа за провеждане на нова мирна конференция за Сирия в женевския формат.

Никой в Брюксел не се е върнал към обсъждане на въпроса за квотите за приемане на 160 000 бежанци в близките две години. Оланд каза, че въпросът вече е бил решен на срещата на вътрешните министри от ЕС преди два дни. В Брюксел снощи никой не се е отказал от поетите задължения за квотен прием. Туск каза, че запазването на контрола над външните граници е най-спешен в момента. Затова лидерите са се договорили в Брюксел за затягане на този контрол чрез предоставяне на повече средства за граничната агенция Фронтекс, Европол и други организации на ЕС.

Обявявайки това, Туск се изказа отрицателно за предложените от Турция "безопасни зони" по границите със Сирия. "Не това ни е нужно сега. Предложените 80-километрови безопасни зони с присъствие на европейци и на САЩ за военен контрол са твърде амбициозен проект, а за нас днес най-важното е да сътрудничим с нашите партньори", каза той. Меркел също отбеляза, че без сътрудничество с Турция не може да бъде обезпечена външната граница на ЕС между Турция и Гърция.

Председателстващият срещата Доналд Туск каза, че резултатът след 7-часовите дебати е "наистина отличен, със сигурност много по-добър от онова, което очаквахме". Той е останал видимо доволен от "съдържателния и оживен", но конструктивен спор между лидерите на Австрия и Унгария, по чиято обща граница се стигна до хаос от наплива на мигранти съвсем неотдавна. Туск изрази и удовлетворение, че атмосферата е била много позитивна, за разлика от зачестилите в последно време остри размени на реплики и обвинения, заплашващи да сринат най-голямото постижение на ЕС - Шенгенската зона за свободно движение на хора.

Специално внимание бе отделено на необходимостта за съвместни усилия по въпроса с Турция като сухопътна врата на имигрантския поток към Европа и като страна със сложни отношения с ЕС, усложняващи решаването на кризата. На 5 октомври председателят на Европейския съвет Доналд Туск и шефът на Еврокомисията Жан-.Клод Юнкер ще приемат в Брюксел турския президент Реджеп Тайип Ердоган за разговори по сирийската криза. Разговори ще има и с премиера Ахмет Давутоглу в Ню Йорк.

Срещата в Брюксел прие и решение за спешно създаване на центрове за прием и регистрация на мигранти и бежанци по външните граници на ЕС, най-вече Гърция и Италия. Ангела Меркел каза след срещата, че и България може да поиска създаването на такъв център, съответно и финансова помощ. Центровете трябва да заработят до края на ноември и за целта е предвидена и финансова помощ за страните, оказващи се на предната линия на мигрантския поток към Европа. Според Франсоа Оланд тези центрове трябва да връщат обратно онези, които не отговарят на условията за получаване на убежище.

Това се казва и в приетата обща декларация: "Ние можем да се справим с това предизвикателство само чрез съвместна работа в дух на солидарност и отговорност". Според одобрените краткосрочни мерки преди следващата редовна среща на върха през средата на октомври, ЕС ще задели допълнително най-малко 1 млрд. евро за агенцията на ООН за бежанците и за Световната програма по прехраната, както и ще увеличи финансовата помощ за страните, приели най-много сирийски бежанци - Турция, Ливан и Йордания, както и за други страни, поели имигрантския поток. Френският президент Франсоа Оланд каза, че"бежанците трябва да бъдат държани, посрещани добре и подкрепяни близо до мястото на трагедията".