Няма ясен краен победител на предстоящите избори в Гърция

Проучванията на общественото мнение в Гърция не показват ясен победител в навечерието на извънредните избори в края на настоящата седмица, подготвяйки сцената за "инфарктна" неделя и за почти сигурно формиране на бъдещо коалиционно правителство, предаде БНР.

Всичките пет проучвания на общественото мнение, публикувани в четвъртък и петък не показват ясен краен победител на гръцките парламентарни избори, тъй като нито една от двете най-големи партии - СИРИЗА и "Нова демокрация" не е близо до прага от 38% одобрение, който е необходим, за да получи пълно мнозинство в парламента на страната. Според законите на Гърция победителят получава бонус от 50 депутатски места в законодателния орган на страната, но е необходимо да спечели около 38% от гръцкия вот, за да може да разполага с поне 151 места в 300-местния парламент.

Всички последни проучвания показват, че крайната левица СИРИЗА, ръководена от бившия премиер Алексис Ципрас, и консервативната "Нова демокрация", начело с Вангелис Меймаракис, приключват предизборната кампания "рамо до рамо" според последните нагласи на гръцките избиратели.

Две от изследванията, публикувани в четвъртък и в петък, дават малка преднина на СИРИЗА, две от останалите проучвания - малка преднина за "Нова демокрация" и едно - напълно изравнени шансове за двете водещи партии в страната. Осреднените резултати от последните проучвания на общественото мнение дават все пак слаба преднина на партията на бившия премиер Алексис Ципрас, но в рамките на допустимата грешка.

Гръцкият вестник "Катимерини" цитира анализатор, според когото основният въпрос на изборите в неделя е големият брой избиратели, които все още не са решили как ще гласуват (става въпрос за около 15% от гръцките избиратели). Той напомня, че мнозинството от нерешилите как да упражнят своя вот са гласували на предишните избори в края на януари за СИРИЗА, но в последствие са били разочаровани от неспособността на правителството на Ципрас да избегне налагането на нови строги мерки на икономии, наложени от международните кредитори на Атина в замяна на договорената през август трета спасителна програма за 86 млрд. евро.

Това е въпрос, на който не е лесно да се отговори и изглежда, че няма да имаме ясно политическа картина до последната минута, заяви анализаторът Джон Лулис.

Но която и партия да се окаже победител, или всяка една евентуална коалиция, която ще се формира след изборите в неделя, ще трябва да приложи серията тежки икономически реформи (комбинация от намаляване на данъци, мерки за строги икономии, приватизация на редица предприятия с държавно участие и реформи в трудовия пазар), необходими за нормално изпълнение на договорената през август нова международна тригодишна спасителна програма за 86 млрд. евро, имаща за цел да предотврати фалит на Гърция и разрушаване на финансовата система в страната.