Полицаят, който откри тялото на 3-годишния Айлян Курди: Казвах си, Боже, дано да е жив

Трогателната снимка на удавеното дете не само обикаля целия свят, но изважда на преден план темата за кризата с имигрантите.

Сн. gettyimages.com

"Аз съм баща на 6-годишно момче. Сетих се за собствения си син. Когато се надвесих над безжизненото телце на малкия Айлян, поставих се на мястото на баща му. Мъката е неописуема”, разказва още жандармеристът.

Старши сержант Мехмет Чиплак, който на 2-ри септември откри и пренесе трупа на тригодишното момченце Айлян Курди на брега на курортния град Бодрум, проговори. Трагедията се случи, след като две лодки с 12 сирийски бежанци се опитват да прекосят нелегално до гръцкия остров Кос, но потъват край турските брегове, съобщава БТВ.

В първата си публична изповед за преживяната трагедия Мехмет Чиплак споделя, че се е молел на Бог Айлян да е жив. Когато той видял телцето на детето се сетил за собствения си син и се сринал психически, когато открил, че момченцето е мъртво. „Казвах си, Боже, дано да е жив!, докато се приближавах към малкия Айлян. Копнеех, търсех някакъв признак на живот, но не можах да открия никакъв. Сърцето ми се сви. Хората непрестанно ме питаха как съм понесъл толкова тежък товар”, спомня си той.

Чиплак обяснява, че от жандармерията взимат мерки за предотвратяването на нелегални бежански преходи и свързаните с тях трагедии. „Аз служа на жандармерия, чиито задължения поставят човека в центъра. Човешкият живот е по-важен от всичко друго за нас. Молех се на Господ да открием Айлян жив. Някои хора се страхуват да се приближат до безжизнено тяло. Повярвайте ми, изпитах същите чувства каквито е изпитал бащата, държащ в обятията си студеното тяло на собствения си син. Това надхвърли чувствата на полицай, изпълняващ служебните си задължения”, сподели Чиплак.

За старши сержант Чиплак фотографията е извадила на светлина „кървящата рана” на продължаващата световна бежанска криза. Чиплак определя тази криза като „срамът на човечеството”. Той е доволен, че снимката е възпламенила искра, която да подтикне световните сили да потърсят решение на кризата с бежанците. „Болката ми ще отслабне, ако тази искра прерасне в огън, който да потуши моя огън”, казва накрая той.