Цената на пшеницата пада, а на хляба - не

Срив в цената на пшеницата на световните борси - поевтиняването в световен мащаб е около 20 на сто в последните два месеца.

Въпреки това производители на хляб и тестени изделия не очакват продуктите им да поевтинеят, а дори не изключват поскъпване. Пекарната на Иван Петков дава работа на 30 души. Фирмата оцелява благодарение на постоянните клиенти и свитата печалба. Не вижда суровините, с които работи да са поевтинели.

„Българската търговия си е самосиндикална, специфична и много рядко се влияе в положителен смисъл от световната”, коментира управителят. Така Иван не само не очаква поевтиняване, а дори напротив – с поскъпването на тока, производствата които работят на електроенергия, дори се готвят да вдигнат цени.

За да пестят от ток в мелница в мездренското село Горна Кремена пък работят само нощем. Казват, че у нас реколтата от пшеница също е много като количество, но с лошо качество. „На вид много хубаво брашно изглежда, но няма никакви хлебопекарни качества”, обясни мелничарят Николай Борисов.

Затова за поевтиняване на брашното и дума не можело да става. Изчислява, че при изкупна цена на пшеницата от 36 стотинки за килограм, същото количество брашно излиза оттук на 50 стотинки, при положение че, ако се спазва схемата в бранша килограм брашно трябва да е 72.

От стоковата борса отчитат поевтиняване на пшеницата с 3% у нас и с над 20 на сто в световен мащаб. „Мрачните очаквания на хората у нас, всеки се застрахова за други страшни неща, които ще му се стоварят върху главата, затова и търговците на дребно избягват активно да свалят цените”, обясни Васил Симов от Софийската стокова борса.

От стоковата борса все пак очакват и крайните цени да паднат. Въпреки опасенията за слаба реколта на слънчогледа, от стоковата борса у нас, не е изключват цената на олиото също да падне в световен мащаб. Това ще може да се каже със сигурност в края на септември, когато окончателно ще е ясен добивът.

Не се очаква обаче това да се отрази на цената на хляба. В цената на хляба влизат както разходите за суровини, така и за заплати на служителите, инвестиции и печалбата на производителя, съобщава БТВ. 50 до 80% от цената на хляба всъщност се формира от цената на брашното. Респективно от пшеницата. А до 10% от цената енергоизточниците. Токът поскъпна, но пък газът поевтиня драстично, както и останалите горива.