Промените в украинската Конституция заплашват Петро Порошенко

Донбас разцепва Украйна - проектът за конституционни промени раздели президента Петро Порошенко с довчерашните му съюзници, пише "Комерсант".

"Независимая газета" изразява съмнения, че Порошенко и Радата ще утвърдят норми за специфично местно самоуправление в Донбас без натиск от Запада. Основният външнополитически ресурс на Киев е подкрепата от Запада и най-вече от САЩ. Последните се обявиха за децентрализация, тъй че украинските власти - въпреки видимата съпротива, са принудени да приемат това условие, пояснява изданието.

За приемане на поправките на второ четене ще са необходими 300 гласа във Върховната рада, а "стана ясно, че Порошенко няма триста гласа", коментира пред "РБК дейли" украинският аналитик Володимир Фесенко. Водачът на парламентарната група на "Самопомощ" нарече поправките "изнасилване", а лидерът на "Баткившчина" Юлия Тимошенко заяви, че те са плод от "договорености с Русия в геополитическите кулоари", допълва вестникът.

Край сградата на парламента в Киев се разгаря нов "майдан", с който властите вчера не успяха да се справят, заявява "Росийская газета". Според Минските договорености Киев е длъжен до края на годината да осъществи конституционна реформа, предвиждаща децентрализация на властта и специален статут за източноукраинския регион Донбас, напомня московският официоз. Всекидневникът обаче цитира изявления на сепаратистите в Донбас, че поправките, обсъждани в Радата, "имат малко общо" с договореното в Минск и са разработени без участие на отцепниците. Те смятат, че специалният статут на Донбас трябва да бъде записан направо в конституцията, а не да произтича от отделен закон за преходния период, обяснява "Росийская газета". Проектът на Порошенко пък засилва според вестника президентската власт в Украйна.

Повечето украинци и от западните, и от южните и източните региони подкрепят децентрализацията. Освен това, в нейна полза говори и икономиката - Киев няма ресурси, за да субсидира отделни региони, както някога, пише "Ведомости". "Страната не подкрепя трети майдан. Хората не искат радикали - те искат реформи", цитира изданието Балаш Ярабик от Фондацията "Карнеги" за международен мир.

Пострадалите в сблъсъците, "отново залели с кръв площада край Върховната рада", вече са 125, съобщава "Комсомолская правда" по повод размириците и експлозиите в Киев. Изданието сочи като виновници за "погрома - украинските неонацисти" от движението "Десен сектор" и националистическата партия "Свобода". "Вътрешният министър Арсен Аваков тутакси обвини за насилието партията "Свобода", а премиерът Арсений Яценюк заяви: "Искам доживотно за човека, хвърлил гранатата!". Това хвърли в недоумение украинските радикали - как тъй, нали през януари-февруари 2014 г. същите Яценюк и Аваков ги наричаха "мирни демонстранти", а днес ги нарочват за терористи? Макар да са правели същото", пише изданието. "Всичко наподобяваше твърде много битките през зимата на 2014-а на Майдана. Но вместо бившия президент Виктор Янукович мишената сега е Порошенко", добавя "Комсомолская правда".

След бурни дебати и протести пред парламента, довели до човешки жертви, Върховната рада одобри вчера на първо четене президентски законопроект за промени в конституцията, отварящ път към децентрализация на властта в Донбас. Привърженици на Порошенко увериха, че проектът не предвижда специален статут за Донбас, но радикално настроени депутати обвиниха президента в "антиконституционен преврат" и предателство спрямо националните интереси в угода на Москва. Гласуването в Радата и сблъсъците край стените й предизвикаха най-сериозното разцепление в украинската политика и общество, откакто е започнал конфликтът в Донбас - превърнаха бившите съюзници в непримирими конкуренти, състезаващи се в патриотизъм и отпор срещу "руската заплаха", отбелязва вестникът.

Уреждането в Украйна ще е дълъг и труден процес, прогнозира "Независимая газета". Ситуацията става още по-трудна, доколкото страните все още се сондират взаимно и редовно вдигат залозите с надежда да се изтощят взаимно - Западът иска да отслаби Русия със санкции, използвайки неблагоприятната конюнктура с цените на петрола, а Русия разчита Украйна да претърпи икономически крах. Колкото до самия конфликт, все още няма яснота дали мисията на ОССЕ в Украйна може ефективно да следи спазването на примирието в демилитаризираната зона. Надеждата обаче умира последна и фактът, че лидерите на "Нормандската четворка" се разбраха за спиране на огъня от 1 септември, вдъхва предпазлив оптимизъм, коментира "Независимая газета".

Цели три от петте депутатски групи в управляващата коалиция - "Самопомощ", Радикалната партия и "Баткившчина", хвърлиха предизвикателство на държавния глава, пише "Комерсант". Противниците на президентския план чудесно схващат, че децентрализация не означава специален статут, но се грижат само за собствения си имидж. Това е политика, целяща да разклати страната, и властта не може да се примири с нея, заявява пред вестника киевският политолог Виктор Уколов, близък до президентския екип.