Британски медии: Ципрас поема премерен риск с новите избори

Новината за оставката на гръцкия премиер Алексис Ципрас, макар и дошла късно снощи, е главна външнополитическа тема за лондонския всекидневник "Гардиън".

Според кореспондентката на вестника Хелън Смит в Атина Ципрас е поел пресметнат риск. След като отбелязва умората на гръцкия електорат от многомесечните политически драми, довели страната до ръба на банкрута, и от апокалиптичните битки със западните кредитори, за които крайно лявото правителство на Ципрас носи определена вина, тя задава въпроса защо премиерът прави този ход и защо именно сега, след като той загуби доверието на над една четвърт от депутатите на собствената си партия, и когато дори и социологическите сондажи не гарантират нищо. Малко политици са отстъпвали така очевадно от предизборните си обещания като лидерът на СИРИЗА. Той дойде на власт с клетвата да сложи точка на задушаващите страната строги икономии и на всички злини, които тази политика, налагана от Запада, носи на Гърция.

Парадоксално е обаче, че въпреки това Ципрас остава по-популярен от всеки от политическите си съперници, пише авторката. Начинът, по който той проведе преговорите с международните кредитори, не генерира масовото възмущение, което би могло да се очаква. Повечето гърци все още смятат болезнените преговори с кредиторите за мощна защита на техните права. И за разлика от всеки предишен премиер, на Ципрас се приписва заслугата, че е интернационализирал проблема за непоносимостта на гръцкото дългово бреме, спечелвайки за тази кауза дори МВФ, който сега смята, че облекчаването на това бреме е необходимо условие за икономическо възстановяване на страната.

Атина може и да е загубила войната, но голяма част от гръцкия електорат е убеден, че Атина е спечелила морална победа над партньорите от Еврозоната. По тази логика Ципрас е единственият човек, който може наистина да трансформира Гърция. Прилагането на неолиберална политика над едно съпротивляващо се население може да дойде само от ляво, от една левица, неопетнена от корупцията и от други болести, спъващи напредъка на страната, пише "Гардиън".

Затова с един нов мандат, след нови избори, някогашният марксист не само ще може да се позиционира отново като прогресивен умерен лидер, но и като политик, спасил Гърция от самата себе си и предотвратил излизането от Еврозоната. Мнозина смятат, че като отива на избори толкова скоро, той ще успее да надиграе своите вътрешни противници в СИРИЗА преди обеднялото население да усети ефекта на новите данъчни повишения и на другите ограничения, наложени от "спасителното" споразумение с кредиторите.

Ципрас явно е преценил, че ако чака завръщането на международните инспектори в Атина за първия преглед на изпълнението на поетите от неговото правителство ангажименти, може да бъде твърде късно да се възползва от все още запазената си популярност. Неговата хипотеза предполага, че гърците, изправени пред урните, ще преценят рационално своите опции, ще мислят логично и ще гласуват за човека, който е изневерил на почти всяко свое предизборно обещание. Но Ципрас има много критици и те напират да се впуснат в битката и да докажат, че в политиката никога не трябва да се изключват изненади, отбелязва в заключение "Гардиън".

Според друго авторитетно британско издание - "Икономист", Ципрас почти нямаше друг избор, освен да свика отново електората пред урните. Над 30 депутати от неговата партия СИРИЗА открито заявиха, че биха желали Гърция доброволно да напусне еврозоната и да върне драхмата. Те гласуваха в парламента срещу споразумението, което лидерът им постигна с кредиторите. Това редуцира броя на депутатите, на които той може да разчита, до 118 в 300-членния парламент. Лидерът на вътрешнопартийните "бунтовници" - бившият енергиен министър Панайотис Лафазанис, обвинява Ципрас, че е предал партията, подписвайки споразумението, припомня "Икономист".

Споразумението все пак мина с подкрепата на трите проевропейски опозиционни партии. Лидерът на главната десноцентристка опозиция - "Нова демокрация", обаче даде да се разбере, че Ципрас не може и занапред да разчита на подкрепата на нейните депутати. "Затова въпросът беше не дали, а кога да се свикат нови избори, - казва депутатът от СИРИЗА, цитиран от списанието. "По-добре е да се приеме реалността, че партията безвъзвратно се разцепва, и те да се свикат сега."

"Икономист" също както "Гардиън" смята, че Ципрас бърза, докато ефектът от новите ограничителни мерки, наложени от споразумението, още не е усетен от избирателите, и докато все още той запазва значителна популярност. Цитирано е последното публикувано социологическо проучване от юли (по-ново засега няма), според което Ципрас се ползва с 61 процента одобрение. Макар и да е загубил позиции с разцеплението в партията си, той все още е доста пред останалите партийни лидери. Подкрепата за СИРИЗА е около 35 на сто, почти 20 процентни пункта повече от "Нова демокрация".

Списанието предрича, че СИРИЗА ще спечели изборите, но вероятно без абсолютното мнозинство, към което Ципрас се стреми. Една от причините е, че Лафазанис се готви да създаде своя партия, обединявайки "Лявата платформа" и крайнолевите дисидентите от СИРИЗА. Това обединение може да спечели до 6 процента от гласовете. Друга причина е, че фракцията на Ципрас все още няма достатъчно влияние сред умерения левоцентристки електорат въпреки постигнатото спасително споразумение.

Панос Каменос - лидерът на "Независимите гърци" - малка дясна партия, която неочаквано стана младши коалиционен партньор на СИРИЗА след изборите през януари, казва, че е готов да подкрепи ново ляво правителство. Подкрепата за неговата партия обаче спадна под 3 процента - бариерата за влизане в парламента. Това оставя като възможен коалиционен партньор традиционната социалистическа партия - ПАСОК, чиято нова лидерка Фофи Генимата, е благосклонно настроена към Ципрас, отбелязва списанието. Какъвто и да е резултатът от изборите, очаква се формиране на проевропейско правителство, обещаващо да продължи реформите. Но то може да не бъде толкова стабилно, колкото Ципрас се надява, заключава "Икономист".