Българският бизнес засилва участието си на скандинавския пазар

Активно промотиране на България и насърчаване на директните контакти между българския и шведски бизнес ще са фокусът на кампания за откриване на нови възможности за наши фирми на пазарите в Скандинавия. Това се договориха министърът на икономиката Божидар Лукарски с министъра на предприемачеството и иновациите на Швеция Микаел Дамбери на среща в Стокхолм в рамките на работна визита на министър Лукарски в Кралство Швеция, съобщиха от министерството.

„Българският бизнес изпитва сериозен недостиг на информация за възможностите на пазара в Швеция. Това е една от основните пречки пред засилване на неговото присъствие, особено в сектори, в които потенциалът за увеличаване на българския износ е значителен“, посочи министър Лукарски. Той добави, че малките и средни предприятия, за разлика от големите компании, не разполагат с ресурси за самостоятелно проучване на възможностите и навлизане на скандинавските пазари. Според него една от основните причини за недостига на информация за бизнеса е закриването на посолството на Кралство Швеция в България и това, че страната ни остава извън фокуса в дейността на регионалните представители на Business Sweden, които отговарят за насърчаване сътрудничеството на шведския бизнес с международни партньори и привличането на чуждестранни инвестиции. Двамата министри се договориха тези въпроси да бъдат поставени пред съответните институции. Предстои да бъдат проведени и конкретни разговори на представители на Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средните предприятия (ИАНМСП) и Business Sweden с цел засилване на сътрудничеството между двете организации в подкрепа на малките и средни предприятия (МСП).

Отчитайки перспективите за развитие на шведския пазар, включително и като вход към целия скандинавски пазар Службата по търговско-икономически въпроси (СТИВ) в Стокхолм към Министерство на икономиката подготвя серия от B2B събития, чрез които да се установи директен контакт между български и шведски фирми. „Шведският бизнес знае изключително малко за България и има много какво да се направи“, заяви министър Лукарски. Той посочи, че трябва да бъдат полагани целенасочени усилия, като оптималният подход е да бъдат таргетирани сектори, в които българското производство има традиции и конкурентни предимства. Такива са машиностроенето, електрониката и електротехниката; хранително-вкусовата промишленост и производството на винени и спиртни напитки; мебелната индустрия; текстилът и информационните и комуникационни технологии.

Като част от тези усилия през октомври в Гьотеборг ще се проведе двустранен бизнес форум в сферата на ИКТ, за който заявки вече са направили редица водещи български компании. Интересът от шведска страна също е сериозен. „Само преди няколко месеца организирахме подобна среща за компании от текстилната индустрия, която беше приета изключително добре от бизнеса от двете страни. Включиха се над 50 български компании“, посочи Галатея Коликова, ръководител СТИВ – Стокхолм.

Министър Дамбери заяви, че насърчаването на МСП е приоритетно и в провежданата от Швеция търговско-икономическа политика. Шведският модел се основава на активно участие на МСП във веригите на доставки на големите компании, чрез които малките и средните успяват да стъпят на външни пазари. „Стремим се МСП да са гръбнакът на икономиката, така както е във водещите западни икономики. Ние ги подкрепяме не само в ЕС, но и на трети пазари“, добави той. Министър Лукарски коментира, че шведският модел МСП да се теглят от по-големите компании все още е трудно приложим в България, но усилията ни са насочени към интернационализацията на МСП и включването им в локални и глобални вериги за доставки.

Двамата министри обсъдиха и възможностите за засилване на пазарните позиции за българските вина, които се приемат много добре на шведския пазар. Предизвикателство обаче остава провежданата от Швеция политика по отношение вноса на алкохолни напитки чрез търгове. През последните години пазарният дял на български вина на шведския пазар намалява поради ограничения брой отворени търгове, които се обявяват за България. През последната година такъв търг не е обявяван, в резултат на което делът ни спада от 2% преди няколко години до под 1% към момента. Министър Лукарски и министър Дамбери обсъдиха възможността тези ограничения да бъдат преразгледани с оглед на това да бъдат възстановени добрите позиции на българските винопроизводители на шведския пазар.

Двамата министри се съгласиха, че съществува сериозен неизползван потенциал в търговско-икономическите отношения между двете страни и направиха заявка да бъдат полагани системни усилия това да се промени. Посещението на министър Лукарски е първо за български икономически министър от 2007 г. насам. Това е сериозен сигнал за намеренията от българска страна, които се оценяват от Швеция.



За 2014 г. двустранният стокообмен с Кралство Швеция реализира ръст с 13.7% спрямо 2013 г. и достига рекордните до момента 289.2 млн. евро (0.60% от общия ни стокообмен за 2014 г.). През последните десетина години стокообменът с Швеция постоянно нараства, с изключение на 2008-2009 година, когато се отчита спад с над 120 млн. евро в сравнение с предходната 2007 година. Спадът се наблюдава и във вноса от Швеция, и в износа за страната, но много по-силно е усетен във вноса. От 2009 г. се наблюдава ръст на стокообмена и намаляване на отрицателното търговско салдо (до голяма степен заради срива във вноса), с изключение на 2011 г., когато салдото е нараснало с 26.5 млн. евро. През 2012 г. и 2013 г. запазва сравнително сходни стойности, макар и да отбелязва тенденция към намаляване, а през 2014 г. значително се стопява, в следствие на сериозното нарастване на износа.

За втора поредна година както вносът, така и износът регистрират ръст през 2014 г., като износът на страната ни за Швеция се е увеличил с близо 1/3 (28.9%) и достига рекордните 139.6 млн. евро. Вносът също се увеличава с 2.5% и е в размер на 149.6 млн. евро.

В резултат на по-големия ръст в абсолютна стойност на износа в сравнение с този на вноса, традиционно отрицателното за България търговско салдо в двустранната търговия намалява на 10.0 млн. евро.