Стотици гръцки иманяри ровят из България за алтъни

Стотици гръцки иманяри преминават ежедневно пеша през границата и иманярстват безнаказано по българските земи.

За това съобщава читателят на "Марица" от ивайловградското село Свирачи - Станимир Георгиев. Гърците минават пеш браздата или са яхнали скутери, за да могат да пренесат със себе си си уредите за копаене и металотърсачите си. Те знаят, че притежанието на този уред у нас бе криминализирано. Освен по тези черни пътища те влизат и през официалния пункт до Ивайловград с коли.„Ежедневно доста хора минават с тази цел. Вече е нещо нормално, като се разхождаш извън село да попаднеш на гърци, които се размотават по ниви и поляни със странни предмети и с мотики. Във всяка селска кръчма може да налетиш на тях. Питат бабите и дядовците за имена на местности и села от едно време. А границата е като разграден двор”, алармира Георгиев. Как и защо търсят закопани алтъни, махмудии и жълтици гърците?

Основните ловни полета на иманярите от гръцко са селата Горно и Долно Луково, Костилково, Плевун, Мандрица, Свирачи и Сив кладенец. Там вършеят гърци от Метаксадис, Алипхория и Корнивос. „Чат-пат идват и турци от Одринско”, добавя Георгиев. Той припомня, че много местни бабаити са били свързани с гръцките иманяри. Такъв е случаят с Ангел Димитров - Дявола, който преди няколко години бе осъден на 13 години затвор за убийството на Станимир Бодуров в село Одринци. Двамата пиели и се веселили, когато по едно време се скарали за 5 лева и един компактдиск. И Дявола гръмнал приятеля си в сърцето. „Много хора знаят, че Дявола, който е бивше ченге, бе свързан с гръцките търсачи на жълтици”, обяснява човекът от Свирачи.

Гърците на практика не могат да бъдат спрени. Повечето от селата са с по няколко жители. „В Горно Луково има само един постоянно живеещ. Това е мъж на 53 години, който се казва Васил. Всеки ден ходи 3 километра до Долно Луково, за да си купи хляб. Казвал ми е, че няма и седмица, в която да не мерне някъде по баирите гърци с мотики”, разказва Георгиев. Според малцината местни точно в Горно Луково комшиите са разкопали и ограбили тракийската могила. Грабежът бил разкрит след няколко дни - полицай отишъл и видял, че каквото е имало, е отнесено. Може и нищо да не са намерили. Селата наистина са много малки и затова всичките са под шапката на община Ивайловград. Кметицата Диана Овчарова каза: Нямаме никакви данни за гърци, които иманярстват в района.

Причината за гръцкото иманярско нашествие е падането на кльоновете и кризата. Основната обаче е, че в района между Балканската и Втората световна война хората ту са живели в едната страна, ту са бягали в другата. И все с мисълта, че браздата е нещо временно. „Заради това масово са заравяли жълтиците и бижутата си в земята. А после се е оказвало, че не могат да се върнат. А и да се върнат и да ги изкопаят, граничният контрол през соца е толкова строг, че по никакъв начин не са можели да ги прекарат”, обяснява мъжът от Свирачи.

Малцина знаят, че Ивайловград е бил в Гръцко до 1921 година. Тогава много гърци заравят парите си и бягат, като мислят, че скоро ще се върнат пак. Това не става. Мнозина дирят пари по разказите на гръцки партизани, които никога не са се върнали в родината си след 1948 година. Същото се случвало и с бягащите от Западна Тракия българи. Сред местните още обикаля легендата, че до село Гугутка са заровени много пари. „Бая народ копа там и май нищо не откри”, казва Георгиев. Някои от гърците имат карти, на които са записани имената на местностите от прадядовите им имена. Затова и обикалят и питат старите българи по селата за тях.

„Когато отида до Одрин, много от старите турци там също ме питат основно за това имаме ли много останали чешми от османските времена. Те пък смятат, че там има заровени жълтици. Така разкопаха най-старата чешма в село Покрован”, обяснява той. Още преди избухването на гръцката криза иманярството там доби размерите на национално бедствие. През 2008 година Greekreporter съобщи, че местните са купили законно над 3000 металотърсача за годината. Всеки струва по 4000 евро. В страната е разрешено да се използват металотърсачи и се дават разрешитални за ползването им. По закон държавата взима половината от намереното. Друго изискване е да се възстанови мястото такова, каквото е било. Получават се и парадокси - група търсачи на съкровища разкопаха цял селски площад и след това трябваше да го правят наново.

Преди седмица на терена на бившата военна база „Кодра” северно от Солун бе заловена иманярска група, търсила злато „по виденията” на 61-годишна жена. Тя им казала да дупчат бетона на базата. И нещастниците прокопали цели 11 метра през стоманобетона. И открили една монета от 10 драхми от 1999 година! По същото време 7 разбойници атакуваха манастира „Свети Георги” в планините западно от Атина. Вързаха четирима монаси и една монахиня. Казали им, че не се интересуват от църковната утвар, която е от бронз и месинг, а от това какво има под плочите в двора на обителта. За нещастие монасите били с един повече и точно той, който останал незабелязан от бандитите, се обадил в полицията.

Мъжът от Свирачи твърди, че редовен обект на иманярски набези е манастирът „Св. св. Константин и Елена” над Ивайловград. Той не е действащ и в него няма прекарано електричество. Няма назначен пазач. „Често съм виждал пред него да спират съмнителни моторетки”, казва Георгиев. Археоложката София Дуката от Кавала заяви, че Гърция е на път да загуби уникалните си паметници заради изтънелите джобове на гражданите си. „Практикуването на иманярство стана нещо като национален спорт”, заяви пред „Екатимерини” тя.

В близката до Кавала планина Пагайо има археологически терен, дълъг 12 километра, с уникални скални рисунки от бронзовата ера чак до Средновековието. Миналата година само за седмица на него изникнаха 15 дупки от иманяри. Всичките са дълбоки по 2 метра и някои са 5 метра в диаметър. В момента гръцката държава има пари, за да плаща само на 2-ма пазачи за цялата околност на Кавала. Все едно падали метеорити. Упадъкът се засилил с кризата и особено преди 3 години, когато тогавашният министър на културата Павлос Геруландис ударно оряза бюджета с 20 %. След това имаше още няколко яки подстрижки. И оттогава пазачите за музеи и археологочиски обекти в гърция са 2000 души. Други 2600 са назначавани на временни договори през летните месеци. А само в област Епир обектите за пазене са 3000!

„Всеки съкратен пазач е една унищожена статуя”, предупреди патетично археоложката Деспина Куцумба. Започна и Фейсбук акцията „Памениците нямат глас, но ти имаш!” Гръцки медии твърдят, че иманярите търсят няколко легендарни съкровища. Дирят ги и на българска земя. Това е съкровището на Вълчан воевода, на управителя на Албания Али Паша, на Кара Али и това на германското чудовище от СС д-р Макс Мертен. Германският военен съветник в Гърция по време на войната е бил д-р Макс Мертен. Той отговарял за депортацията на евреите. И бързо сключил сделка със солунската общност. Те му давават парите си, а той ги спасява от лагерите на смъртта.

Евреите дали всичко, което имали на Мертен, и той пак ги изпратил на смърт. От 70 000 души, оцелели едва 5 000. Събрал невиждано количество злато и скъпоценни камъни оценявано сега на около 2 милиарда и 600 милиона долара. Според легендите, натоварил всичко на един кораб и го потопил южно от Пелопонес, близо до град Каламата. На 200 метра дълбочина. Мястото уж е известно и на него многократно са се гмуркали водолази от гръцкия флот. Нищо не е намерено. Междувремено Мертен се върнал в Гърция през 1958 и бил разпознат от оцелял евреин. Веднага получил 25 години затвор. След като излежал 6 месеца бил пуснат от гръцкото правителство. И повече не се върнал в гръцко.

През 1999 година пред еврейската общност в Солун се появил човек, която заявил, че е съкилийника на Макс и знае точно къде е заровено съкровището. Председателят на еврейския борд Мойсей Константинос го изслушал и се съгласил да финансира начинанието. Задругата ковяла големи планове – дори планирали да продадат правата от бъдещия филм. Получили разрешение за гмуркане за една година. Докато се екипират и започнат да правят спускания във водата, то изтекло и така и не било подновено. Тогава се родила легендата, че Макс Вертен не е потопил имането си, а го е заровил някъде в източните Родопи.