Български студенти правят фирми в Холандия

В последните години Холандия стана третата дестинация, към която има засилен интерес от български студенти. Повече наши младежи вероятно учат само в Германия и Великобритания. Една от основните причини за това е фактът, че повечето от бакалавърските програми там вече се преподават на английски, пише "Стандарт". Така и без познания по нидерландски младите ни хора успешно могат да учат четири години. Но естествено, езикът им трябва, ако решат и да работят там. А работата е едно от условията холандското правителство да ти направи подарък - студентски заем, който при определени условия се превръща в невъзвръщаем.

Холандското правителство дава на българските студенти привилегии, от които доскоро се ползваха само холандците. Младите ни хора, които следват там, могат да се възползват от тях още тази учебна година. Бъдещите първокурсници в Страната на лалетата неотдавна бяха събрани за първи път от консултантите по проект "Световно образование", за да се ориентират какво им предстои, да се запознаят с бъдещите си състуденти и да научат кои са нещата, които непременно трябва да носят със себе си, отпътувайки за чужбина.

Грантовете, които холандските власти дават на нашите млади хора, са четири. Три от тях могат да не се връщат при определени условия, а сборът от парите, които младият човек получава, е около 1016 евро. Те са напълно достатъчни не само да живееш там, но дори и да спестиш нещичко.

В допълнение ти се дава възможност и да се "самонаемеш", тоест да регистрираш фирма в местната община, като за това получаваш финансова помощ. Много от младежите ни си докарват доходи по този начин, като например правят проучвания на пазара за различни холандски фирми или се занимават с преводи. Въпреки това повечето консултанти съветват да не започваш работа още от първата година, за да имаш време да се орентираш в обстановката и да се адаптираш към ритъма на университета и неговите изисквания. Още повече, че самите университети възлагат доста практическа работа на студентите си по реални задания на различни фирми. Така още от втората година вече могат да те наемат не да миеш чинии, а да работиш нещо, свързано със специалността ти.

Първият от грантовете, които Холандия отпуска, съществуваше и досега - това е възможността да изтеглиш кредит за покриване на таксата за обучение, която там е 1951 евро. Таксата за първата година се заплаща от младежа, но след това той може да кандидатства за кредит, с който ще получи парите си обратно и те могат да се превърнат в такса за втората му учебна година. Тази година правителството свали допълнително лихвата по студентския заем и тя вече е 0,12%. Тоест, кредитът действително е нисколихвен, а не просто "маскиран" като студентски. Този заем се връща едва след завършването, като първите две години са гратисен период, през който не плащаш нищо. След това в продължение на 15 години можеш да изплатиш кредита си, като вноската е около 45 евро на месец. Ако заплатата ти е много ниска и дори това те затруднява, можеш да подадеш молба за разсрочване за още пет години.

Останалите три гранта са обвързани с изискването студентът да работи в страната 56 часа седмично. Има обаче и възможност да ти дадат парите, ако единият от родителите ти се труди в Холандия, или ако си живял там поне пет години. Първите от тези грантове се нарича базов и студентът сам посочва за каква сума кандидатства. Може да са сто евро, а може и петстотин. Парите се дават за издръжка и битови разходи, след като отидеш в общината с акта си за раждане и получиш холандски идентификационен номер, нещо подобно на нашето ЕГН. Този заем може да бъде опростен, ако до 35 години след завършването заплатата на младия човек не достигне определен праг - около 16 000 евро. Има и възможност да получиш допълнителен грант, ако доходът на родителите ти е под определена сума. Нейният размер е 46 000 евро за година и обикновено доста от българските семейства не достигат този таван. Парите, които се отпускат тук, са в зависимост от това какъв е семейният доход. Ако той е под 30 000 евро, получаваш максимално възможните

370 евро на месец. Ако не се превърнеш във "вечен студент" и завършиш в рамките на следващите 10 години, не връщаш тези пари и те се превръщат в подарък от холандските власти. Последният грант е за транспортни разходи и се дава, ако е необходимо да се покрива стойността на билетите до университета с влак или автобус например. Най-честата практика там обаче е студентите да се придвижват до висшето си училище с колело. Между другото, ако имате велосипед тук, може да го изпратите там с куриерска фирма или дори с ТИР, който пътува нататък.

Заминавайки нататък, е много важно да знаете няколко неща. На първо място - да си направите повечко копия от документите, които са ви нужни, като акт за раждане и диплома. Нужно е да носите и европейската си здравна карта, но да помните, че тя покрива основно спешна помощ и не включва например разходи като зъболечение. Затова е добре да си направите допълнителна здравна застраховка. Може да свършите това още у нас или да изберете застраховател на холандска територия. Другото необходимо е още до декември да си извадите уверение от университета, че сте студенти там, и да го изпратите на родителите си. Те трябва да го представят в НАП, за да не ви се начисляват неплатени здравни осигуровки. Добре е да си вземете и обезболяващи за всеки случай, защото много от лекарствата, които тук купуваме свободно, там се отпускат с рецепта. Консултантите съветват да сложите в багажа и повечко непромокаеми дрехи с оглед времето в Холандия. И нещо, което лекува носталгия - например лютеницата на баба.