Президентът Росен Плевнелиев сезира Конституционния съд

Съгласно чл. 40, ал. 1, т. 5 от ЗЗКИ едно от изискванията за получаване на разрешение за достъп до класифицирана информация е срещу лицето да няма образувано съдебно или досъдебно производство за умишлено престъпление от общ характер.

Държавният глава Росен Плевнелиев счита, че всеки военнослужещ трябва да се ползва от закрилата на Конституцията. По тази причина президентът сезира Конституционния съд с искане за установяване на противоконституционност на разпоредби от Закона за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ) и Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ЗОВСРБ).

Според държавния глава тази норма влиза в противоречие с правилото на чл. 31, ал. 3 от Конституцията на Република България, която предвижда, че обвиняемият се смята за невинен до установяване на противното с влязла в сила присъда. Тя е и в несъответствие с чл. 48 от Хартата на основните права на Европейския съюз и с чл. 6, ал. 2 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, които установяват презумпцията за невиновност на всяко лице, обвинено в престъпление, до доказване на вината му в съответствие със закон.

Законът не прави разлика дали лицето има влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер или спрямо него е образувано наказателно производство. Текстът на чл. 40, ал. 1, т. 5 от ЗЗКИ противоречи и на чл. 31, ал. 4 от Конституцията, който предвижда че не се допускат ограничения на правата на обвиняемия, надхвърлящи необходимото за осъществяване на правосъдието.

Отказът за издаване и отнемането на разрешението за достъп до класифицирана информация, поради образувано наказателно производство, има за последица прекратяване на договора и освобождаване от военна служба на военнослужещия съгласно чл. 165, т. 7 от ЗОВСРБ. По този начин се ограничава и конституционно установеното право на труд. ЗЗКИ не позволява да се прецени дали образуваното наказателно производство се отразява върху надеждността на лицето за работа с класифицирана информация, както и дали се застрашава националната сигурност.

По тази причина военнослужещият не разполага с ефективна защита, даваща му възможност да обори тези заключения, а търпи негативни последици от прекратяване на договора и освобождаването му от военна служба. Създаването на законови необорими презумпции, с които се ограничават конституционни права, каквото е и правото на труд, е недопустимо (Решение № 2 от 21 януари 1999 г. по к.д. № 33 от 1998 г.). ЗОВСРБ не предвижда ефективна защита и не дава възможност за възстановяване на длъжност на военнослужещия, дори ако наказателното производство срещу него бъде прекратено или той да бъде оправдан. Според президента това противоречи и на принципа, че Република България е правова държава, прогласен в чл.4, ал.1 от Конституцията на Република България.