МОН се залавя с плагиатството

Причината е, че към момента единственият орган, който може да се произнася по случаи на плагиатство, е съдът. При това от интелектуалната кражба могат да се жалват само пряко засегнатите от нея.

Промените ще бъдат въведени със специална глава, свързана с научната етика, която ще бъде част от Закона за насърчаване на научните изследвания.

Просветното министерство се залавя с плагиатството. За първи път с промени в Закона за насърчаване на научните изследвания ще бъдат въведени текстове, свързани с интелектуалните кражби и начините, по които ще се процедира с техните извършители, пише в. "Стандарт".

Ако измененията в закона станат факт, и Адамов, и други негови колеги ще се простят с докторските си степени. Те ще могат да бъдат отнемани и със задна дата, ако специален орган, създаден от МОН, докаже, че научните изследвания, с които са се хабилитирали, не са оригинални.

Ако те са вече покойници или са чуждестранни учени, едва ли Темида въобще ще обърне внимание на случая, дори и ако за него има железни доказателства, представени например от колеги на извършилия кражбата, отбелязва изданието.

Страната ни не познава до момента осъдени за плагиатство. И знае един-единствен случай на научен работник, отстранен заради подобно нарушение - в Техническия университет.

Величко Адамов например изкара два мандата като ректор на Стопанската академия в Свищов въпреки публичната тайна, че е откраднал своя дисертационен труд от френски икономист и въпреки че негови колеги публикуваха многократно документи, доказващи тази кражба.

Очаква се тези промени да бъдат предложени наесен и да влязат в парламента през октомври, въпреки че провеждането на изборите най-вероятно ще забави тяхното приемане.

В България за плагиатството все още се говори като в бележка под линия, въпреки че в научните среди се разказват редица случаи на интелектуални кражби, включително и за хора на високи постове в науката.