Европейският съд по правата на човека осъди България

Министерският съвет прие за изпълнение пет решения на Европейския съд по правата на човека (ЕСЧП) по дела срещу България.

В решението по делото „Димитрова срещу България“ ЕСЧП присъжда на жалбоподателката обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2000 евро, както и 2000 евро за разходи и разноски. Г-жа Димитрова е била член на организации, свързани с международната религиозна общност „Слово на живот"'. С решение от 1 април 1994 г. ВКС отказал регистрацията им. Разглеждайки оплакването по чл. 9 от Конвенцията - свобода на мисълта, съвестта и религията, Съдът се позовава на решението си по делото „Бойчев и др. срещу България" и посочва, че настоящият случай не е по- различен. Делото „Бойчев и др. срещу България" е свързано с претърсване и изземване, извършено по време на провеждаща се в жилище среща на нерегистрирана религиозна общност. ЕСПЧ заключил, че мерките не са „предвидени в закона", тъй като не са извършени в контекста на образувано досъдебно производство и правомощията па прокурора по чл. 185 от НПК от 1974 г. са били толкова широки, че не осигурявали защита срещу произвол. Съдът намира нарушение и на чл. 13 от Конвенцията поради липсата на вътрешноправно средство за защита.

ЕСЧП постанови решение по въпроса за определяне на справедливо обезщетение по жалбата „Караахмед срещу България". Делото е свързано с демонстрацията на членове и симпатизанти на политическа партия „Атака“ пред Баня Баши джамия в гр. София на 20 май 2011 г., при която има безредици, и с разследването на инцидента. ЕСПЧ приема, че властите не са успели да постигнат баланс в предприетите стъпки като осигурят ефективното и мирно упражняване на правата на демонстрантите и на правата на жалбоподателя и останалите молещи се лица. Следователно държавата не е изпълнила своите позитивни задължения по чл. 9 (свобода на мисълта, съвестта и религията) от Конвенцията. На жалбоподателя е присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 3000 евро, както и 4668 евро за разходи и разноски.

По делото „Пенчеви срещу България" Съдът реши, че има нарушение на чл. 8 на Конвенцията, гарантиращ правото на зачитане на личния и семейния живот. Жалбоподателите са майка и син - български граждани, които живеят в Германия. Жалбоподателката подала молба за развод през април 2010 г. като паралелно инициира съдебно производство с цел да получи съдебно разрешение, заместващо съгласието на бащата за пътуване на детето в чужбина. ЕСПЧ приема, че анализът на това какво е най-добре за детето не е бил достатъчно задълбочен, като вместо това е приложен прекалено формалистичен подход. Съдът присъжда на жалбоподателите обезщетение за имуществени вреди в размер на 1101 евро, обезщетение за неимуществени вреди в размер на 7500 евро и 2495 евро за разходи и разноски.

По делото "Нешков и други срещу България" ЕСЧП прие, че са налице нарушения на Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, забраняващи изтезанията и нечовешкото и унизително отношение, както и гарантиращи правото на вътрешноправно средство за защита. Жалбоподателите са петима български граждани, които са задържани в различни затвори или затворнически общежития в страната. Съдът се позовава на доклади на Комитета за предотвратяване на изтезанията, които подчертават наличието на тежка пренаселеност в затворите, ниска хигиена и сериозни недостатъци по отношение на медицинските грижи и приема, че условията, при, които четирима от жалбоподателите са задържани в различните затвори или затворнически общежития, представляват нечовешко и унизително отношение. Съдът отбелязва, че настоящите жалби, решените над 20 подобни дела, както и близо 40-те висящи жалби относно условията на задържане, очертават системен проблем с местата за лишаване от свобода и обосновават необходимостта от прилагане на пилотна процедура. Българската страна, със сътрудничеството на Комитета на министрите към Съвета на Европа в 18 месечен срок от датата, на която решението стане окончателно, трябва да създаде комбинация от ефективни средства за защита срещу лоши условия на задържане, които да имат едновременно превантивен и компенсаторен ефект. Съдът присъжда на трима от жалбоподателите обезщетения за неимуществени вреди в размер съответно 6750 евро, 10000 евро, 11625 евро и 1680 евро за разходи и разноски.

По жалбата „Михайлова и Малинова срещу България", свързана със смъртта на Борис Михайлов, млад мъж от ромски произход, Съдът посочва, че той не упражнява инстанционен контрол спрямо националните съдилища и неговата роля не е да прави собствена оценка на фактите, заменяйки тази на националните власти. Съдът намира обаче, че разследването на инцидента не е било ефективно и посочва, че националните съдилища са критикували начина, по който е извършено разследването и прокурорът е достигнал до заключенията си. Делото е връщано за допълнително разследване многократно. В решението си ЕСПЧ подробно описва редица пропуски, допуснати при разследването още от самото му начало и намира нарушение на чл. 2 от Конвенцията, тъй като държавата не е изпълнила процесуалното си задължение да осигури независимо и ефективно разследване на инцидента. Съдът обявява за явно необосновано оплакването на жалбоподателките по чл. 14 от Конвенцията, тъй като не счита, че смъртта на г-н Михайлов е причинена по расистки подбуди. На жалбоподателките е присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 16000 евро общо, както и 6000 евро за разходи и разноски.