Голямата базилика в първата българска столица Плиска, за чиято реставрация правителството на Борисов отпусна 500 000 лв., а Националният исторически музей организира кампания за набиране на средства (необходими са общо 8 милиона лева), често е оприличавана във форумите като „Българският Партенон” или „Българският Колизеум”.
Евгени Иванов е заявил, че на заседание на 18 юни т. г. управителният съвет е решил най-мощната организация на индустриалците в България да подкрепи финансово реставрацията на българския Партенон. Подобни намерения има и Камарата на строителите.
В изпълнение на програмата за реставрация, вчера завърши заснемането на Базиликата от екип от инженери и геодезисти. Любопитни са и снимките, извършени от тъй модните напоследък дронове. Предлагаме на читателите три от тях.
С писмо до Божидар Димитров, изпълнителният директор на КРИБ
Да, Голямата базилика е най-голямата сграда, построена от древните българи, така, както Партенона и Колизеума са най-големите сгради, построени съответно от древните гърци и римляни. Но Партенона е по-малък (59 метра дълъг) от Голямата базилика (102.5 метра), а Колизеума е сграда, осквернена с кръвта на десетки хиляди християни, загинали мъченически на арената – посечени с мечове или разкъсани от диви зверове. Докато Голямата базилика и манастирът около нея е пръскал духовна светлина за българския народ и за други народи. В нея са написани богослужебните книги, с които са покръстени Русия, Сърбия, Черна гора, Молдова и Румъния.
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)