С решението да участваме със 100 милиона евро ние не просто станахме 8-ата страна, която се включва във фонда: така показахме, че не чакаме наготово и не сме само пасивен получател на европейска солидарност. Това е важно и за доверието в икономиката ни, и за шансовете да получим финансиране по плана "Юнкер". Инвестиционните потребности на България повтарят огледално неговите приоритети: да свържем енергийната си система със съседите, да повишим енергийната ефективност, да строим още пътища, да подобрим образованието, здравеопазването, социалните услуги. Като прибавим подкрепата, от която се нуждае малкият и средният бизнес, и изоставането, което имаме да наваксваме в иновациите и научните изследвания - ясно е, че планът е като "по мярка" за България. Можем да дадем и още проекти към тези, които вече внесохме - и ако сме активни и амбициозни, можем дори да умножим по две парите от еврофондовете.
Няма време за губене - фондът ще заработи с пълна скорост през септември. Европейската инвестиционна банка вече одобри първите проекти: за здравеопазване, енергийна ефективност, възобновяема енергия, пренос на газ, биотехнологии - посоката е определена. Очакваме заявки за участие от още държави, вярваме, че бизнесът и финансовият сектор също ще се включат и се надявам българските банки да не са изключение. Ликвидността им гони 35%, печалбите им за година са нараснали с около една четвърт, депозитите вече са над 73 милиарда лева. "Белите пари за черни дни" обаче означават свито потребление и спад в производството. Поне част от тях трябва да се върнат в реалната икономика, където им е мястото, и където ще генерират растеж и заетост.
Така и българският банков сектор ще си върне част от европейското доверие, което пострада заради КТБ.
ЕФСИ стъпва на доказани, работещи модели за привличане на капитали. Европейската инвестиционна банка се занимава с това от създаването си и всяко евро, което инвестираме, привлича още около 15. Така беше определена и сумата от 315 милиарда евро, като ЕК и ЕИБ осигуриха гаранционен буфер от 21 милиарда евро. Сега от инвеститорите зависи дали ще го умножим по 15, или ще отидем още по-далеч.
Защото до 2020 година ЕС се нуждае от 1.5 трилиона евро само за транспортна, енергийна и комуникационна инфраструктура. Европейският бюджет, за който отговарям, насочва натам немалко средства, но те остават далеч под реалните нужди. Фондът също няма да запълни тази празнина сам - той ще покаже посоката. Успехът му ще зависи от това колко смели ще бъдат инвеститорите.
Те са сред тези, които най-много искат европейската икономика да не изостава от САЩ, затова ще им припомня думите на един американски президент. В най-мрачните дни на голямата депресия, когато встъпва в първия си мандат, Франклин Делано Рузвелт казва: "Единственото, от което трябва да се страхуваме, е самият страх". И в третия му мандат Америка вече е оставила депресията зад себе си.
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)