При строежа на НДК е използвана повече стомана, отколкото за Айфеловата кула

Десет години по-късно една от стените е разрушена по време на бомбардировките на столицата. Останалото от паметника е демонтирано чак през 1980 г. заради строителството на НДК.

Преди да бъде застроен и облечен в мрамор Националният дворец на културата (НДК) в София е бил товарна железопътна гара за въглища. Наоколо е имало бараки още от времето на Втората световна война, стари казарми и стотици декари пустеещи площи.

"В съвременната история на всеки град има поне една сграда, превърнала се в емблематична за епохата. Място, на което духът и символите на времето се примесват с живия пулс на новите поколения. За София такава вибрираща комбинация от бетон и емоции е Националният дворец на културата. Или както всички го наричат - НДК", разказва поредният епизод от поредицата "5 минути София", цитиран от Дарик.

В старите казарми някога са били дислоцирани прославените 1-и и 6-и пехотен полк. Над 3000 войници от тези поделения загиват в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. Имената на героите са изписани на паметни плочи върху три внушителни стени. Мемориалът е открит през 1934 г. от цар Борис Трети.

През тези три усилни години, в които се строи НДК, са изкопани милион и седемстотин хиляди кубически метра пръст, излети са 335 хил. кубически метра бетон, а вложеното количество стомана е по-голямо от това на Айфеловата кула.

Това, което прави Националния дворец на културата истински национален обект е един прост факт. В строежа са вложени доброволният труд и средствата на много обикновени граждани. Софиянци работят безвъзмездно хиляди часове, докато пространството около двореца е напълно оформено.

Има и противници на строежа. Според критиците проектът е свръхамбициозен, изразходва прекалено много труд, усилия и средства. Държавното ръководство е на път да замрази амбициозната идея с цели десет години. Говори се, че комунистическият вожд Тодор Живков бил разубеден от дъщеря си Людмила. След като лично отива на обекта, той разрешава работата да продължи. При пълно натоварване на хора и машини дворецът трябва да бъде завършен за една година.

Строежът на НДК е част от инициативите през 1981 г. за отбелязването на 1300 години от създаването на българската държава.

Разположена на 123 000 квадратни метра площ, разгъната на 8 етажа и 3 подземни нива, сградата е трябвало да бъде построена за 12 г. Вместо това дворецът е завършен ударно за по-малко от 4 г., за да бъде открит на 31 март 1981 г.