По време на сън стимулираните през деня мозъчни клетки у плъха са реактивирани и това напомня сънуването при хората, сочат резултатите от изследване, цитирани от сп. “Сианс е авнир”.
Сънят може да проследи събитие в миналото или бъдещето. Във втория случай сънуващият предугажда какво може да му се случи в дадена ситуация, пише "Монитор".
По време на последвалия сън електроди позволили да се регистрира активността на хипокампуса. Тя била проследена и по-късно, когато гризачите се събудили и наново били пуснати в лабиринта, но този път преградите и храната били махнати. Животинките се забързали към мястото, където трябвало да има храна. Оказало се, че мозъчните зони, активирани по време на съня и на второто пускане в лабиринта, напълно съвпадат.
Било установено, че около 8 на сто от мозъчната активност по време на сън са свързани с клетки, замесени в установяване на местонахождението и в придвижването. Това накарало учените да заключат, че когато спи, плъхът си представя бъдещи действия, от които би могъл да извлече изгода.
Съавторът на изследването, неврологът Хюго Спайърс отбеляза, че при хората сънят е най-добър, когато заспиват с позитивни мисли и с надежди за по-добро бъдеще. Изглежда, че същото се случва и при гризачите. Като реактивира зони, позволили да се създаде представа за заобикалящата среда, мозъкът на плъха прави връзка между минало и бъдеще, между реалния и виртуалния свят.
Учени от Лондонския университетски колеж пуснали плъхове пред входа на лабиринт с форма на буквата "Т". Гризачите не можели да стигнат до двата края на лабиринта, защото там били поставени преградни скари. Зад едната от тях имало храна, която била недостъпна, но видима.
)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)