Не искам да съм в тежест на никого, написал Лъчо Терориста на жена си

Това вбесява похитителите. Валентин тръгва по пътеката между седалките и заплашва с ножа си пътниците. Говори им със злоба и се заканва да ги убие. Дори показва с ръка на бременна жена как ще ѝ отреже гърлото.

“Не искам да съм в тежест на никого.” Това е едно от изреченията, които застреляният бизнесмен Лъчезар Иванов написал в предсмъртното си писмо до жена си Светослава, съобщи “24 часа”.

52-годишният мъж бе намерен мъртъв в джипа си “Ауди Q7” в петък сутринта на ул. “Беловодски път” в столичния кв. “Бояна”. Случаен минувач подал сигнал за катастрофа – колата се била забила в дърво, а двигателят работел. Джипът бил със заключени отвътре врати. Иванов се е прострелял със законния си пистолет “Смит енд Уесън”. Държал го с дясната ръка, като куршумът минал през главата му и излязъл през страничното стъкло.

Самоубийство е основната версия на разследващите, въпреки че по случая се води разследване. Писмото и пистолетът са единствените вещи, намерени в колата до тялото на Иванов. Прощалните думи на мъжа към съпругата му все пак се анализират от графолог. Целта е да се изчистят и най-малките съмнения, че писмото не е писано от бизнесмена. Назначена е и експертиза, която да установи има ли други отпечатъци по пистолета освен тези на Лъчезар Иванов, известен сред познатите си като Лъчо Терориста.

Още на 19 г. по времето на комунизма той е задържан за кражба. Само година по-късно една история ще бележи живота му завинаги. Благодарение на нея той се сдобива и с прякора си Терориста. Иванов и 3-ма негови приятели са толкова вдъхновени от бягството на поляк, който отвлякъл самолет от София до Варшава и го принудил да кацне във Виена, че решават да повторят номера.

Идеята за похищението била на Валентин Иванов и тя била подкрепена от приятелите му Лъчезар Иванов, Красен Гечев и Ивайло Владимиров. Младежите си купуват билети за самолета София-Варна и пият по една водка за кураж. Носят със себе си чужди паспорти и джобни ножчета, с които да заплашат стюардесата и пътниците в самолета. Те минават без проблем през проверката.

На 8 март, точно в 18 часа, машината Ан 24 с фаталния номер 13 на авиокомпания “Балкан” излита от София. Само 15 минути по-късно младежите привеждат плана си в действие. На по чашка те вече са разпределили ролите си, за да мине всичко гладко, Валентин дърпа стюардесата, вади джобния си нож и заплашва да я убие, притискайки острието към гърлото ѝ. На секундата Красен и Ивайло хващат пътниците пред себе си, като увиват коланите си около гърлата им. Лъчо Терориста се изправя, размахвайки нож, и заплашва да убие всеки, който се опита да им попречи.

“Кажете на командира, че курсът е Виена”, провиква се Валентин. “Това е взрив и ако не изпълните исканията ни, ще гръмнем самолета”, крещят похитителите и сочат към няколко бутилки до краката си. Една от стюардесите тича до кабината и се връща с втория пилот. Той опитва да обясни, че курсът е за Варна и няма достатъчно гориво за Виена.

Междувременно на летище Варна се чудят как да се справят със ситуацията. Щабът за борба с въздушния тероризъм към летището и командирът на самолета решават да имитират, че Варна е Виена. В щаба влизат окръжният началник на МВР ген. Станков, шефът на летището Христо Георгиев и още няколко души. За да е успешна заблудата, те казват на командира да пресметне колко е дълъг полетът до Виена и да държи самолета във въздуха точно толкова, като удължи маршрута изкуствено. От съображения за сигурност шефът на летището казва на енергото да спре тока.

“Ако не беше тъмно, терористите щяха да видят морето и планът ни да се провали”, разказа през 2001 г. пред “24 часа” Христо Георгиев. За да не се усетят похитителите, щабът намира на летището във Варна стюардеса, говореща перфектно немски. Заедно с нея е шефът на КПП, който също владее езика на Гьоте. Двамата трябва да са виенските посрещачи и първи да говорят с похитителите. Екипът знае, че в такива ситуации и полицията е нащрек, и праща хора да търсят униформи на австрийски ченгета от театъра във Варна. За нещастие обаче, такива нямало.

Час и половина след началото на полета самолетът е над Варна. Пилотите правят хитър ход и захождат откъм морето, за да заблудят похитителите, че това е Дунав. Кацат на пистата и се отправят към най-отдалечената пътека – номер 5. Тя е на 600 м от аерогарата и е пригодена за такива случаи. Ако самолетът се взриви, поне няма да има други жертви. Там вече чакат двамата посрещачи, пожарна, автобусче за пътниците и дузина полицаи, скрити в тъмното.

Вратата се отваря, Валентин се показва, до него е стюардесата. Пътниците не помръдват, защото другите трима похитители ги заплашват. Двамата посрещачи заговарят на немски, но Валентин само мълчи и гледа. Вижда българските обувки на мнимите австрийци и почва да вика “Полиция”. Разбрал, че е измамен, младежът побеснява. Сграбчва стюардесата, повлича я към тоалетната на самолета и заключва вратата. След секунди се чува страшен писък. “Помощ, колят ме”, вика заложничката.

“План номер 2”, провиква се ген. Станков. Това означава самолетът да се атакува с всички сили въпреки рисковете. Георгиев и двама офицери хукват към тоалетната и разбиват вратата ѝ с шутове. Още с падането ѝ полицаите стрелят и Валентин умира от куршум в главата. Стюардесата едва диша, а от врата ѝ струи кръв. Секунди са я делели от смъртта. Докато тримата мъже спасяват момичето, от предната врата на самолета щурмуват спецполицаи. Останалите похитители се предават без бой. Оказва се, че в бутилките им няма никакъв експлозив.

Стюардесата, обляна в кръв, е откарана във варненската болница. Ранена е в шията и ръката, но леко. “Ще умра ли”, пита тя. Има обаче късмет – раната е на милиметри от сънната артерия. Екипажът на самолета е награден с ордени, а на другия ден за похитителите е изпратен специален самолет с командоси, който ги връща в София.

Председател на съда, който гледа делото им, е Димитър Попов, по-късно министър-председател на България. Адвокат на един от подсъдимите пък е бъдещият министър на правосъдието Петър Корнажев. Лъчезар е осъден на 10 години затвор, Красен - на 9, а Ивайло - на 7. Впоследствие Върховният касационен съд намалява наказанието на последния на 5, защото бил непълнолетен по време на отвличането.

Красен Гечев излиза от затвора предсрочно през 1987 г. 11 години по-късно той е застрелян, а главата му е отрязана. Приписват убийството на руската мафия, чиито интереси у нас засегнал. Лъчо Терориста също излиза предсрочно от затвора. Жени се, а през 1990 г. му се ражда син. В последните години е развивал мащабен бизнес с добив на инертни материали и ВЕИ. След самоубийството му вече трима от четиримата похитители загиват от куршум в главата. За четвъртия - Ивайло Владимиров, се говори, че лежи в затвор в чужбина.