Децата в Гърция си чупят касичките

Кризата с парите в брой в Гърция придобива трагични размери.

Ярко свидетелство за това е историята на 10-годишно момиче, което, впечатлено от цялата олелия, свързана с празните банкомати в страната, е счупило касичката си и е оставило на спалнята на родителите си детските си спестявания, пише сп. „Шпигел“. „Давам ви парите, защото ситуацията не е добра, лека и радостна“, пише дъщерята на гръка Тасос Е., който публикува снимка на парите и бележката във Facebook. Върху писъмцето момиченцето е оставило 55 евро и в текста допълнило, че при нужда има и монети.
Междувременно гръцкият премиер Алексис Ципрас обеща пред телевизионния канал Антена, че банките в страната ще отворят след споразумение с кредиторите, като по думите му такова ще има в рамките на 48 часа след референдума в неделя. Банките ще отворят скоро, хората не бива да се тревожат, споразумение ще има до 48 часа след общонародното допитване, каза Ципрас. На въпрос дали са гарантирани депозитите в банките, гръцкият министър-председател отговори, че “няма никакво опасение, защото банките са капиталово осигурени и защото ще има споразумение в скоро време”. Ще направим всичко възможно, за да не се стигне до това някой да натисне спусъка, посочи Ципрас.

В същия дух е и изказването на финансовия министър Янис Варуфакис, който каза, че “банките ще отворят във вторник при споразумение, което е сигурно”. На този фон анализатори и рейтингови компании, като Фич, смятат, че рекапитализацията на гръцките банки е изключително трудно да стане без да бъдат орязани техните активи, пише в. “Катимерини”. Брюксел даде да се разбере, че споразумение със сегашната преговорна група на Гърция е невъзможно заради липсата на доверие. От тази гледна точка, малцина са тези, които вярват, че банките в Гърция ще отворят следващата седмица, освен ако няма политически развой, който да доведе до бързо сключване на споразумение с кредиторите. Едно такова споразумение би разрешило на Европейската централна банка да захрани отново с ликвидни средства гръцките банки, пише в. Монитор.

Банкери в Атина, цитирани от гръцките медии, казват, че ако не дойдат самолети с банкноти евро, е невъзможно банките или банкоматите да работят следващата седмица. Те алармират, че ситуацията в реалната икономика и банките в Гърция се влошава бързо и че ако банките останат затворени, проблемите в икономиката ще се разраснат. Ликвидността ежедневно пада и ограничението при тегленето на пари от банкоматите вече е намаляло до 50 евро в повечето банки, тъй като се смята, че има недостиг на банкноти от 20 и 10 евро. В същото време необслужваните кредити ежедневно растат заради съществуващата несигурност и заради очаквания резултат от референдума. Като сериозни се оценяват и последиците върху пазара, тъй като заради тази несигурност гърците са ограничили разходите си до възможния минимум, а повечето разплащания стават единствено в брой, посочват наблюдателите.

Същевременно председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер заяви, че гласуване с “не” на референдума в Гърция в неделя ще отслаби позициите на Атина драматично, а ако се гласува с “да”, това ще доведе до трудни преговори. Той ограничи коментара си по темата до това единствено изречение. Премиерът на Люксембург Ксавие Бетел бе по-словоохотлив, като добави, че гласуване с “да” ще доведе до “трудни преговори”, а гласуване с “не” – “до още по-трудни преговори” с Атина. Разговарях с гръцкия премиер Алексис Ципрас и му казах, че искам люксембургското председателство на Съвета на ЕС до края на годината да се основава на доверие, заяви Бетел. Ципрас не беше изрекъл и дума за референдум, а внезапно го насрочи. Нямам опит с референдумите, но мисля, че хората трябва да бъдат напълно наясно за какво или срещу какво гласуват. Референдумът е за бъдещето на ЕС, еврозоната и Европа. Референдумът ще донесе последици, защото трябва да уважим резултатите от него. Това не е референдум за оставането на Ципрас на власт. Условията за референдума не са най-добрите, трябваше повече подготовка, липсваше кампания. Всичко беше прибързано, коментира Бетел.

Гръцката драма няма да приключи с неделния референдум, коментира Блумбърг. Дори ако гърците гласуват за новата програма за строги икономии, предстоят нови вътрешни политически трусове с последващи мъчителни преговори с кредиторите. Бърз изход от кризата просто няма, защото правилата на ЕС затрудняват подновяването на преговорите за финансова помощ. Нещата се усложняват и от прогнозите, че резултатът от референдума ще бъде победа за едната или другата страна с малка разлика. От Брюксел до Берлин тези, които определят политиката, трескаво проучват възможните сценарии, според които вотът е само начало на нова страница в проточилата се драма, а не финал. Ако Ципрас и Варуфакис, които призоваха народа да гласува с “не” за плана на кредиторите, бъдат бламирани, те обещават още на следващия ден да отлетят за Брюксел, за да подпишат споразумение.

Как обаче ще стане това, питат авторите на коментара, след като финансовият министър Варуфакис се зарече, че по-скоро ще отреже ръката си вместо да капитулира и да подпише едно споразумение, което не преструктурира дълговете на Гърция? Ако гърците кажат “да”, това може да доведе до падане на правителството, а и самият Варуфакис каза, че в такъв случай няма да остане финансов министър. И самият Ципрас каза, че в такъв случай може да “хвърли кърпата”, т.е. да се оттегли. За Гърция обаче времето е лукс, с който тя не разполага, пише изданието, като добавя, че кешовите резерви на гръцките банки вероятно ще свършат в понеделник, т.е. в деня след референдума.

Около 74% от гърците предпочитат страната им да остане в еврозоната. Това сочат резултатите от допитване, публикувани вчера от местния в. „Етнос“. Резултатът от общонародното допитване ще бъде с разлика от 1,4 на сто, като гласувалите с „да“ ще бъдат повече от отговорилите с „не“, твърди на социологическата агенция ALCO. Според данните от него 44,8 на сто от гърците в неделя се очаква да кажат “да”, а 43,4 на сто да отговорят с “не”. 61 на сто от запитаните са убедени, че при гласуване с „не“ има опасност Гърция да излезе от еврозоната. Авторите на изследването очакват тази разлика между “да-то” и “не-то” да нарасне в подкрепа на положителния вот, тъй като процентът на нерешилите за какво да гласуват растял, като техният процент се изчислява на около 11,8 на сто от анкетираните.