МЗ няма да оттегли промените в Закона за лечебните заведения

Министерството на здравеопазването няма да оттегли от парламента внесените промени в Закона за лечебните заведения и да премахне от тях текстовете за приватизацията на болниците. Ще се разчита на депутатите да ги отстранят между първо и второ четене или да гласуват против при окончателното приемане.

Това стана ясно при обсъждането на законопроекта в Националния тристранен съвет. Бизнесът и синдикатите са недоволни от факта, че промените се обсъждат след внасянето им в парламента и атакуват част от тях.

Заместник-министърът на здравеопазването Ваньо Шарков поясни, че сливането на болници ще гарантира качествено лечение. Това ще е условие за финансиране от Здравната каса в бъдеще: "Тоест това премахва възможността пациент, който е примерно след исхемичен инсулт, да не бъде изписван и след това да си търси друго лечебно заведение, в което да провежда физиотерапия и рехабилитация, това да му бъде гарантирано".

Вариантите са три: първият – сливане, което вече е заявено от Специализираната белодробна болница във Варна, която ще е част от Университетската "Света Анна". Вторият вариант е функционално обединение, което ще изисква договори между лечебници, а третият – създаване на консорциум. Това гарантира запазване на собствеността и юридическата самостоятелност, но позволява купуването на обща апаратура например, която да се ползва от тези лечебници в консорциума.

Вицепрезидентът на КНСБ д-р Иван Кокалов поиска едногодишен мораториум при приемането на промените, като в периода се забрани сключването на нови договори между Здравната каса и болниците, предаде БНР: "Касата формира дефицит от това постоянно бълване на нови лечебни заведения, без да се отчита необходимостта. Нека се въведе едногодишен мораториум, докато влезе в Здравната каса, след това нещата се канализират. Иначе дефицитите ще съществуват, пак ще бъдат обвинявани Каса и министерство, че нищо не са направили".

Личното мнение на Ваньо Шарков е против: "Ако отново направим някакъв мораториум, смятайте, че и след година и половина няма да имаме Национална здравна карта".

Не трябва да се формира печалба от болниците при предоставянето на платени от Касата дейности, както и да има рестрикция за болниците, които нарушават финансовата дисциплина, смятат от Българската стопанска камара. Григор Димитров възрази срещу твърде ниския ценз "магистър", който се изисква за управителите на лечебните заведения. Поиска специална образователна програма за медицински мениджъри: "Тези болнични мениджъри разходват повече от милиард и шестотин. Пенсионните дружества, техните изпълнителни директори, трябва да получат лиценз. Има много изисквания, свързани с квалификация, опит".

Държавата се съгласи при изготвянето на Националната здравна карта да участват представители на социалните партньори.