Европейски анти-естаблишмънт партии от всички политически цветове се сплотяват зад гръцкия премиер Алексис Ципрас в схватката му с кредиторите, която заплашва да изхвърли Гърция от еврозоната и да подкопае единната валута, пише Ройтерс, цитирана от БТА.
"Гърците мамеха преди и след като влязоха в еврозоната и мамят и сега", каза пред Ройтерс вчера лидерът на парламентарната група на "Съгласие" Янис Урбановичс. "Въпросът не е дали Гърция ще напусне еврозоната, а дали ще остане и ще взриви еврозоната."
"Много скоро Южна Европа окончателно ще разкъса веригите на еврото и икономиите", писаха депутатите от "Движение 5 звезди" в блога на партийния си лидер Бепе Грило. Според "Форца Италия" на Берлускони ЕС се опитва по недемократичен път да свали Ципрас от власт, точно както според партията са свалили Берлускони в Италия в разгара на дълговата криза в еврозоната през 2011 г. Прекалено рано е да се каже дали тези твърде различни движения могат да спечелят подкрепа благодарение на гръцката криза. Много ще зависи от това дали Гърция действително ще напусне единната валута и как ще се справи сама, ако го направи. Нещо повече, общественото мнение за Атина е разделено и силно варира в страните от еврозоната. Португалия, която приключи своята спасителна програма на стойност 78 млрд. евро миналата година, се придържа към твърда линия спрямо Гърция и там няма значителни анти-естаблишмънт движения.
"Надявам се, че скоро ще станем свидетели на първия исторически провал на Европейския съюз", каза заместник-председателят на НФ Флориан Филипо, като добави, че "евроекзит" на Гърция би показъл, че "прогресът на този дяволски проект не е неизбежен". В Италия, където антиевропейските настроения стабилно нарастваха през седемте години на стагнация и рецесия, и двете главни опозиционни партии искат Рим да напусне единната валута. Лидерът на Северната лига Матео Салвини, който миналата година измести бившия премиер Силвио Берлускони като доминантната фигура в италианската десница, каза, че трудностите на Гърция са "първо и преди всичко провал на Европа".
"Подемос" (Ние можем), която се бори за надмощие с Народната партия и Социалистите в Испания и триумфира на кметските избори през май, заяви, че Ципрас е достоен пример за подражание заради референдума в отговор на "изнудването" от страна на кредиторите. "Днес в Европа има две противостоящи сили - икономии и демокрация, правителство на народа или правителство на пазара и неизбрани институции. Ние сме с демокрацията, ние сме с гръцкия народ", заяви партията в декларация, публикувана вчера.
"Подемос", водена от харизматичния професор Пабло Иглесиас, поне е идеологически близка до (гръцката) СИРИЗА, за разлика от много партии, които сега се опитват да се възползват от нея. И двете движения са от лявото крило и твърдят, че подкрепят еврото, но искат промяна на икономическите политики, залегнали в основата на валутния блок. Националният фронт на Марин льо Пен - една от главните опозиционни сили във Франция, е на другия край на политическия спектър, но също приветства изборната победа на Ципрас през януари с надеждата, че това ще спомогне за подкопаване на еврото. Реакцията му вчера на последния разрив между Гърция и нейните кредитори беше ентусиазирана.
"С валута, която не работи, не може да се направи нищо", каза той и аплодира Ципрас за това, че "държи главата си високо вдигната" и не се огъва пред исканията на кредиторите на Гърция. "Движението 5 звезди", което според социологическите проучвания е втората политическа сила в Италия след Демократическата партия на премиера Матео Ренци, заяви, че Ципрас прокарва пътя за по-широк бунт срещу политиката на икономии на южния фланг на Европа.
Битката на Ципрас обедини толкова различни партии като лявата "Подемос" в Испания, антиимигрантската Северна лига и популисткото "Движение 5 звезди" в Италия, крайнодесния Национален фронт във Франция и британската антиевропейска Партия за независимост на Обединеното кралство (ЮКИП). Всички те аплодираха Ципрас за отхвърлянето на офертата на кредиторите "пари срещу реформи" и свикването на референдум по предложението - ход, който ужаси традиционните партии, участващи в правителствата на другите 18 страни от еврозоната.
Единствената анти-евро партия са комунистите, с по-малко от 10 процента от вота. В Ирландия - рекламно лице на политиката на икономии, която се върна към силен растеж след излизането от спасителната програма на стойност 64 млрд. евро през 2013 г., лявата опозиция яростно критикува твърдата линия на правителството спрямо Гърция, докато общественото мнение изглежда раздвоено. Още по-враждебно настроени спрямо Гърция са балтийските страни, които имат далеч по-ниски средни заплати и пенсии и негодуват от това, което според тях е финансова безотговорност на Атина. В тези страни няма съществени анти-естаблишмънт движения и дори първоначално антиевропейски партии, като проруската "Съгласие" - най-голямата в латвийския парламент, не съчувства на Гърция.
Партии, които нямат практически нищо общо, освен отхвърлянето на налаганата от ЕС политика на строги икономии, се надяват, че обществената симпатия към Гърция и към нейния радикален ляв лидер ще се трансформира в отлив от традиционните партии и стимул за подкрепата за тях.
)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)