61-та секунда днес ще обърка технологиите

Последната минута на юни 2015 ще продължи 61 секунди. Това се налага, защото Земята постепенно забавя въртенето си, а човешкото време се измерва от извънредно точните атомни часовници. Когато разликата между "земното" и технологичното време надвишава 0,9 секунди, се прави корекция на универсално координирано време - UTC, познато и като времето по Гринуич.

"Въртенето на Земята около оста й постепенно се забавя и високосните секунди са начин това да се отчете", обяснява Даниел Макмилън от Центъра за космически полети на Националната космическа агенция на САЩ (NASA).

Ако трябва да сме съвсем точни, се посочва още на сайта на Агенцията, един ден продължава 86400 секунди. Така е според стандарта за време, който хората използват във всекидневния си живот - координираното универсално време (UTC).

UTC е "атомно време". Продължителността на секундата се базира на предсказуеми електромагнитни процеси в атома на цезия. Техните параметри са толкова надеждни, че цезиевият часовник може да изостане или избърза с една секунда за 1400 000 години.

Средната продължителност на слънчевия ден обаче, който се определя от въртенето на планетата ни около оста й, е около 86400.002 секунди. Това е така, тъй като въртенето на Земята се забавя заради влиянието на гравитационните взаимодействия с Луната и Слънцето. Учените са изчислили, че средната дължина на слънчевия ден не е 86400 секунди около 1820 година. Разликата от 2 милисекунди или две хилядни от секундата, което е по-малко от едно мигване на окото, първоначално трудно може да бъде забелязано, но в рамките на една година би се натрупала почти цяла секунда. В действителност обаче не се случва точно това, тъй като дължината на всеки един ден непредсказуемо се променя под влиянието на редица фактори. Главният от тях са атмосферните условия. Освен тях влияние оказват активността на земното ядро, промените на океаните и подземните води и хранилищата на лед, както и приливите и отливите.

Учените използват изключително прецизна техника, за да измерват точната продължителност на деня. Чрез глобална мрежа от станции се наблюдават астрономически обекти, познати като квазари. Те служат като точки за сравнение, които могат да се приемат за неподвижни, защото се намират на милиарди светлинни години от Земята. Тъй като наблюдателните станции се намират по цялото земно кълбо, сигналът от даден квазар ще пристигне по-бавно до някои станции, отколкото до други. Изследователите използват тези малки разлики, за да отпределят точните позиции на наблюдателните станции, скоростта на въртене на Земята около оста й и ориентацията на планетата в Космоса. Извършваните в момента измервания са точни до 3 микросекунди или 3 милионни от секундата. Разработва се нова система, чиято прецизност се очаква да бъде по-добра от 0.5 микросекунди.

Обикновено високосна секунда се добавя или на 30 юни, или на 31 декември, като часовниците се преместват от 23:59:59 на 23:59:60 и след това на 00:00:00. Вместо това много системи се изключват за една секунда. Опитът показва, че добавянето на секунда може да затрудни някои компютри. Съществуват мнения, че е по-добре да не се добавят секунди. Една от причините за проблемите е, че високосните секунди не могат да се предвидят отдалече. От 1972 година, когато за пръв път е добавена секунда, до 1999 година, високосни секунди са добавяни почти всяка година. Секундата на днешния 30 юни е едва четвъртата от 2000-та година насам.