Откриха екзопланета, която ври и кипи

Повърхността на GJ 436b се завърта толкова близо около звездата си, че атмосферата й непрестанно ври и кипи.

Швейцарски астрономи са открили екзопланета, която освобождава огромно количество газ около себе си. Това се случва тъй като е под въздействието на звездата си, съобщи сп. "Сианс е авнир", ситирано от БТА.

Планетата е открита с помощта на космическия телескоп "Хъбъл". Астрономи от обсерваторията на университета в Женева са изследвали звездата Gliese 436 - червено джудже в съзвездието Лъв, на малко повече от 30 светлинни години от Земята. Около тази звезда орбитира планета, чиито размери са сходни с тези на Нептун.

GJ 436b е на едва 3,2 милиона км от звездата си, т.е. разстоянието е 46 пъти по-малко в сравнение с това между Земята и Слънцето. Затова, докато на нашата планета са нужни малко повече от 365 дни, за да се завърти около Слънцето, на GJ 436b са необходими едва 2,6 дни, за да направи една обиколка около звездата си.

Астрономите изчакали планетата да мине пред Gliese 436, за да изследват как това влияе върху излъчената от звездата светлина. Те били много изненадани, защото в полезрението на телескопа попаднал гигантски облак, чиито размери са 50 пъти по-големи от тези на звездата. Астрономите го кръстили Бегемот.

Облакът, съставен главно от водород, е невидим с невъоръжено око, но се забелязва, когато звездата се наблюдава в ултравиолетовия спектър. Всъщност атмосферата на планета е ефикасен филтър срещу ултравиолетовите лъчи. Астрономите констатирали, че е налице рязко и неочаквано намаляване на количеството ултравиолетови лъчи, достигащи до телескопа "Хъбъл".

Подобен феномен не бе наблюдаван около екзопланета с толкова малки размери, увериха от НАСА. За да го обяснят, астрономите предлагат следната хипотеза - червеното джудже Gliese 436 е достатъчно горещо, за да може горните слоеве от повърхността на GJ 436b да се изпарят, но лъчението му не е достатъчно силно, за да изхвърли в космоса този облак от газ и частици. Следователно поради гравитацията по-голямата част от облака остава около планетата.

Според астрономите, GJ 436b изхвърля 1100 тона газ годишно в космоса под въздействието на лъчението на звездата. Става все пак въпрос за забавени темпове, тъй като астрономите са на мнение, че в ранните етапи от съществуването на планетата радиацията от звездата й е била значително по-голяма. През този период GJ 436b, която е на 6-12 милиарда година, вероятно е загубила 10 процента от атмосферата си.