Междувременно ръководството на Националния исторически музей заяви, че е обезпокоено от факта, че към гроба на Св. княз Боян Енравота ще се стекат в следващите дни, особено през уикенда, хиляди поклонници.
Не случайно Голямата базилика е издигната точно тук, когато християнството било прието от цар Борис I.
Но група велики боили се възпротивили под предлог, че той бил приел християнската вяра.
Разкопките в Плиска са етап от програмата за реставрация на Майката на всички български църкви, възложена на НИМ от правителството Борисов, което отпусна 500 хил. лв. за целта. Цялостната реставрация ще струва около 8 млн. лв.
Този огромен храм, освен всичко друго, е трябвало да символизира победата на християнството над езичеството, а гробът на Свети Боян Енравота символично да крепи основите й.
При разкопките на Свещения кладенец в Голямата базилика в Плиска, археологът проф. Павел Георгиев е открил, непосредствено под купола на кладенеца тази сутрин луксозен гроб, иззидан от тухли. Археологът предполага, че това е мартириума на първия български мъченик за християнската вяра – княз Боян Енравота. Княз Боян Енравота е син на кан Омуртаг и внук на кан Крум. В 832 г. след смъртта на баща си, той е трябвало да заеме престола на България.
При предприетото разследване княз Боян Енравота гордо заявил, че наистина е християнин и отказал да се отрече от Христос. Той бил осъден на смърт и посечен, както пише в хрониките „извън, но недалеч от крепостните стени ” в 832 г. Кан на България станал малолетният му брат Маламир, който починал млад в 837 г. Престола заел третият брат Пресиан, който към 845 г. изградил малка църква-мартириум над Свещения кладенец – мястото на екзекуцията.
Умоляваме поклонниците да не преминават през полицейските ленти, с които са обградени гробът и кладенецът, за да не попадне някои в тях. Нека проявим християнско благонравие и смирение пред лобното място на първия български християнин- мъченик, призовава обезпокоено директорът на НИМ Божидар Димитров.
)