140 депутати в играта с фотоволтаиците

Българските депутати обичат слънцето. Но за да станат истински почитатели на бог Ра, трябва и нещо зелено между пръстите. Златният миг идва през 2008 г., когато директива на Европа казва, че в България 16 на сто от електроенергията трябва да идва от възобновяеми източници. Срокът е 2020 г. В другите държави процентът е по-висок - 20 на сто, в Австрия например целта е 34 на сто. За малка и бедна България еврокомисарите склоняват цифрата да е по-малка, защото обикновеният българин трудно може да изплаща скъпите инвестиции за екология, пише "Стандарт".

Но препоръката за зелени енергии се превръща в "златна кокошка" за бизнесмени и депутати, които са в час.
Никой от еврокомисарите не казва как трябва да постигнем тези 16 на сто. Логичният вариант е да се изгради оптимална пирамида - евтиният ток от АЕЦ да е с най-голям дял, а най-скъпият от слънчевите панели и перките да е в най-горния й край. Но не би.

Първо е взето решение да се ограничи мощността на фотоволтаиците до 303 мегавата максимум. След това следва една техническа грешка - парламентът в зала гласува преференциите за "зелените енергии" да важат не 12 г. до 2020 г., а 20 г. В закона за възобновяемите източници обаче е записано 25 г. Така инвестицията за един мегаватчас пада от 800 на 485 лв., а резултатът е шокиращ - само през 2012 г. в експлоатация влизат 1089 соларни централи.

Заради масовата епидемия от строителство на нови скъпи и непосилни за джоба на обикновения българин "зелени" централи се взима единственото вярно решение - изкупната цена на тока от ВЕИ-тата да падне двойно. И тогава става ясно, че депутатите масово играят като лобисти и скрити собственици на слънчевите панели и вятърните перки. Докато решението влезе в пленарна зала за гласуване само за два месеца - май и юни 2012 г., в експлоатация са вкарани нови 950 мегавата мощности. "На практика българският чиновник би всички рекорди по бързо действие - получаваха искането днес, а на следващия ден вече издаваха разрешението за ползване - т. нар. акт 16", разказват запознати с бума на ВЕИ-та.

Последвалите скандали водят до разследвания, а шестима шефове от ДНСК са уволнени. Но с подписите си те със сигурност са ударили джакпота на живота си.

Според регистъра на Агенцията за устойчиво енергийно развитие в момента има 2094 централи за "зелена енергия" - слънчеви панели и ветроенергийни паркове. Абсурдът стига дотам, че в определени моменти 70 на сто от потребявания ток е произведен от "зелените" централи. Още по-скандалното е, че зад цялата афера със зеления ток повече от половин парламент народни избраници.

Преди година вече бившият лидер на "Подкрепа" д-р Константин Тренчев огласи, че 140 депутати имат съвсем конкретни финансови интереси. Никой от тях обаче не присъства директно кто собственик на фирмите, притежаващи централите. Повечето са скрити зад офшорни компании, за които е трудно да се проследи реалният собственик.

"Твърдението ни е категорично вярно, защото то обяснява и отношението към тази проблематика на вече няколко парламента. Как виждате да се даде такава неописуема цена за един мегават зелена енергия, като се има предвид, че инвестицията за производството е по-малка, отколкото в един ТЕЦ", разяснява Тренчев.

През 2012 г. един мегават електроенергия от АЕЦ "Козлодуй" струва 42 лв., от държавната централа "Марица изток" - 67 лв., а Народното събрание взима решение държавата да изкупува тока от фотоволтаиците за 780 лв. Впоследствие цената е намалена и сега е средно около 380 лв.

Преди ден шефът на енергийната комисия в парламента Делян Добрев се закани политиците с ВЕИ-та да бъдат извадени на светло. Дори ако се наложи да бъде наета специална фирма за разследване, както в случая с КТБ. Вероятността имената на играчите със "зелена енергия" да лъснат обаче не е голяма, скептични са запознати със сложните схеми на подставени собственици. Все пак в кулоарите на парламента като свързани с бизнеса с ВЕИ-та политици са се споменавали Стефан Софиянски, Петър Курумбашев, Христо Бисеров, Георги Андонов и Трайчо Трайков.

Дали е така, не е ясно. Но е ясно, че българският депутат може да превърне всяка заслужаваща уважение екоидея в обществен Франкенщайн. Който винаги е на гърба на обикновения българин.

Около 200 проекта за възобновяеми енергийни източници са товарили двойно българските и европейските данъкоплатци, съобщи икономическият вицепремиер Томислав Дончев пред БТВ. Те са получили финансиране за изграждането си от ЕК и въпреки това, после държавата им е изкупувала тока на висока цена, за да покрие инвестицията. "Не е справедливо", обясни Дончев. Според него основните проблеми в родната енергетика са два: дефицитът в НЕК, който е около 4 млрд. лв. и е формиран от проекта за АЕЦ "Белене" и от "Цанков камък" и "тарифен дефицит" - токът се купува скъпо и се продава евтино. Според Дончев решението е да се търсят резерви в системата и така да се запази цената на тока, а не да се повишава цената, което било "лесният и мързелив начин".

"Вдигането на цените е крайна мярка, която не може да бъде допускана. Ако е с 1-2%, може. Но ако е повече, това не бива да се допуска, защото ще навреди на конкурентоспособността", каза Дончев. Според него кабинетът не се е уплашил от бунта на бизнеса, но "трябва да бъдем максимално чувствителни към болката на всеки".

Около 300 kW ток произвеждат три фотоволтаични парка, наредении един до друг на бивши ниви покрай земенското село Елов дол. Според експерти годишно от този ток се прибират около 50 до 70 хиляди лева, а инвестицията е за не по-малко от 500 хиляди лева. Официално трите парка "Елов дол" от 1 до 3 са собственост на Ивайло Главинков - доведен син на бившия депутат от ДПС Христо Бисеров. Двамата обаче никой не e виждал из този край. Земята за фотоволтаициите изкупил пенсиониран полицай. Мястото вероятно е избрано заради близкия далекопровод - панелите са под самите железни стълбове, а трафопостовете са на входа на парка. Сега мощностите се охраняват денонощно от наета охранителна фирма.

Инвестиционно намерение за изграждане на три ветропарка с общото име "Орисол" отдавна преследва предприемачът Йордан Йорданов. Той е с корени от радомирското село Долна Диканя, но години наред е живял в Испания, където работил в световна компания, градила ВЕИ мощности освен за испанци и пуртогалци и в Щатите. Йорданов стоически преследва целта и постоянно се оплаква от бюрократичните процедури у нас. Вече е извървял всички стъпки до разрешителните, но все още не е вдигнал перките, които трябва да са по южните склонове на Витоша - над село Боснек и в планината Голо бърдо между Перник и Радомир.