Всяка трета българка ражда със секцио, като все по-често лекари ги съветват да изберат този метод без основание. Броят на жените, които сами избират оперативния метод, също нараства мълниеносно. Това показа проверка на „Телеграф" в Националния център по здравна информация за периода 2008-2014 г.
Само за четири години броят на цезаровите сечения е скочил с над 6%. Немалка част от случаите се дължат на спешна оперативна намеса в хода на раждането. Други пък са планирани по медицински показатели. При много жени обаче решението е продиктувано от лекарска намеса.
Оказва се, че е практика в родните АГ отделения бъдещите майки да бъдат съветвани да родят по „изкуствен,, начин. Причините са две - от една страна, това е по-бързият и лесен метод за лекарите, а от друга - при секциото се прави избор на екип, за който се заплаща.
„Когато започнах да следя бременността си, изрично обясних на доктора, че желанието ми е да раждам естествено. Той ме увери, че също е поддръжник на това, и аз му се доверих. Докато не наближи датата на термина. Отидох на редовната консултация, а той ме посрещна с думите „Хайде да определим дата за операцията,,. Обясних му, че решението ми е категорично, а той замълча. На следващата консултация ме попита: „Теб кога ще те режем?,,. На моя отговор той вече избухна и ми каза, че няма време да се занимава само с мен, ако съм искала да раждам нормално, да съм си търсела друг. И това в 9-ия месец, 2 дни след датата на термина ми„, разказа пред телеграф Елица Петрова, раждала в столичната „Тина Киркова".
Освен че много жени го приемат за по-модерния метод на раждане, а лекарите често сами агитират за секцио, съществува и друга вълна - консултация с астроложки. Оказва се масова практика нашенки да търсят съвет от звездите, за да изберат датата, на която да се роди отрочето им.
„Много пъти ми се е случвало да идват пациентки с желание за планово секцио и да ми казват, че искат да родят на този ден, в този час, защото така им е казала астроложката", признава един от родните акушер-гинеколози д-р Антони Ненов от болница „Шейново,,. Той споделя, че е запознат и с практиката лекари да увещават жените да родят с цезарово сечение, без да им дават ясно и откровено обяснение за това.
„От гледна точка на времето, това е по-добро за лекаря, защото операцията отнема около 1-2 часа, а естественото раждане може да отнеме и цял ден, което обаче не е причина жените да се лъжат или подстрекават. Това трябва да е личен избор", категоричен е експертът. По думите му жените много често се страхуват от болката при естественото раждане и една от причините за това са десетките ужасяващи истории в интернет пространството. Макар да няма критерий „причина" обаче, статистиката е повече от категорична - над 20 000 жени всяка година раждат по изкуствен начин.
През 2008 г. на бял свят са се появили 72 414 бебета. Броят на цезаровите сечения е 22 103, което се равнява на 30,5% от ражданията. През следващата година има рязък скок в това съотношение. От 75 056 новородени 26 560 са чрез секцио. Простата сметка показва, че това са над 35%. През 2010 г. цифрите са по-ниски, но причина за това е и намалената раждаемост - 69 191 раждания, от които 23 435 са оперативни. Следващите две години продължава да се наблюдава спад в раждаемостта, но противно на логиката - скок в секциото.
През 2011 г. са родени 64 601 бебета, а 23 463 от тях са се появили на бял свят с цезарово. Подобна е картинката и през следващата година когато от 63 714 новородени 23 076 са чрез секцио. Това прави 36% от ражданията, което подрежда България сред първенците по бебета, дошли на този свят след секцио. Само за сравнение - през 2010 г. когато у нас 33,9% от ражданията са оперативни, в САЩ този процент е 32,8%, в Германия -31,3%, а в Англия и Испания - около 27%. Така по този показател ни водят и то със съвсем малко страни като Румъния (37) и Италия (38). Според данните, с които „Телеграф,, разполага, през годините освен че нараства броят на ражданията чрез секцио, спада броят на спешните операции. Така, ако през 2008-а те са над 11 000, то през 2012-а те са с 10 по-малко.
Причините едно бебе да се роди чрез операция са десетки. Понякога единственият проблем е чисто медицински - тесен ханш, проблеми с очите, предишна операция. Друг път жените предпочитат да се застраховат и да преминат през раждането възможно най-бързо, без да чакат последния момент. Има обаче и откровено абсурдни доводи. „Чувала съм какво ли не. От това, че плануват пътуване, през това, че не могат да ходят на сауна и басейн, до съображения относно зодията на детето. И честно да ви кажа понякога са непреклонни в решението си, независимо на каква почва е то,„ разкри пред „Телеграф,, д-р Мая Томова, която е наблюдаващ бременности гинеколог.
Данните сочат и увеличаване на доверието в частните лечебни заведения. Преди 6 години едва 13% от всички раждания са се случвали в частните болници. През 2010 г. те вече са 15%, а две години по-късно - 17%. Според лекари основната причина е в мисленето на жените, че щом си плащат, с тях ще се държат по-внимателно. Друг довод на бъдещите майки са условията. Много жени, раждали в държавните АГ отделения, се оплакват от мизерията, която се е настанила в тях. Само преди година в интернет бяха пуснати снимки на хлебарки, които се разхождат по коридорите на следродилните отделения. Преди месец пък друг фотос на купчина фасове в двора на провинциална АГ болница също събра стотици споделяния и коментари в социалните мрежи. Въпреки това най-висок процент от ражданията - около 65%, остават в мно-гопрофилните болници.
Проверка в регистрите на Националния център по обществено здраве и анализи показа, че всяка година около 300 бебета проплакват извън лечебните заведения. Това включва случаи на домашно раждане, случаи на раждане при непредвидени обстоятелства и на непредвидени места. „0, постоянно се случва жени да раждат на път към болницата - в коли, таксита по магистрали, точно пред болницата или на километри от нас. Това не е нещо необичайно», коментира д-р Ненов от столична АГ болница. Статистиката обаче и тук сочи ръст. Ако през 2008 г. бебетата родени извън лечебно заведение са 260, през 2009 г. те са 294, а през следващите две години достигат съответно 337 и 348.
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)