99
&format=webp)
© Булфото
Изисква се и писмено съгласие на собственика на имота, предвиден за заграждане. Има предложение за отпадане на изискуемата ловна площ от 80 хектара за един ловец.
Последвайте канала на
Мая Йорданова
99
Изисква се и писмено съгласие на собственика на имота, предвиден за заграждане. Има предложение за отпадане на изискуемата ловна площ от 80 хектара за един ловец.
Последвайте канала на
На кръгла маса в София днес се обсъдиха промените в Закона за опазване на дивеча. Освен експерти на форума присъстваха депутати и зам.-министърът на земеделието и горите Георги Костов, предаде репортер на Новини.
Някои бързи промени в Закона за лова и опазване на дивеча са необходими, но е по-важно да има дългосрочна стратегия за развитие на ловното стопанство, посочи зам.-министърът на земеделието и храните Георги Костов. Той е убеден, че на тази база трябва да се създаде изцяло нов Закон за запазване на дивеча и лова.
Поехме ангажимент в рамките на тази сесия на Народното събрание да предложим промени. Създадена е работна група, където са постъпили много предложения. В лова има много интереси, но експертите по ловно стопанство постигнаха консенсус, че трябват нови промени. Ако текстовете бъдат приети, след това ще бъде необходима и втора стъпка, свързана с правилника за приложение.
Зам.-министърът на земеделието се надява днешната дискусия да избистри нужните промени, за да може да станат факт и до началото на ловния сезон да се предприемат промени и по правилника за приложение на закона.
Промените бяха представени от инж. Тони Кръстев - директор на Изпълнителна агенция по горите. Основната промяна касае изменение на реда за промяна на границите за ловностопанските райони. В тях се забранява използване на всякакви капани за улов на дива свиня извън заградените площи, а изграждането на нови заградени площи за интензивно стопанисване на дивеч задължително трябва да се съгласува с Министерството на околната среда и водите (МОСВ). Тъй като в момента частните ловни стопанства поставят капани и по този начин пълнят с дивеч своите личните си стопанства. Въвежда се и поправителен изпит за ловците.
Една от интересните промени е, че лъкът се включва към разрешените средства за ловуване. Въвежда се ново изискване в охраната на дивеча в ловностопанските райони на ловните дружни - назначаване на ловни надзиратели. Броят им ще зависи от мащаба на територията на ловното сдружение. До 50 хектара сдружението трябва да назначи двама ловни надзиратели. Очаква се тази мярка да доведе до ограничаване на бракониерството.
Изменение има и в срока на ловуване. Груповият лов на дива свиня е разрешен от 1 октомври до 31 декември. Предлага се да бъде разрешено груповото ловуване на сърна, но с едно условие - това да става без кучета. Срокът за групов лов на сърна ще бъде от 1 до 31 октомври.
За лова на мечка разрешението за отстрел ще бъде давано само от Министерството на земеделието и храните (МЗХ).
Законът да бъде насочен към ловеца, а не към бизнеса, призова Иван Петков, председател на Управителния съвет на Националното ловно-рибарско сдружение. Той изтъкна, че ловът на българина е насочен към дивата свиня, изключително малко на елен.
„Вноските, които плащат ловците ни, са над 4 млн. лв., нека сега в този момент държавата да осигури средства за охрана на дивеча", призова той.
Новите промени са крачка към последващото решаване на проблемите на ловното стопанство, но многократната промяна на закона е изчерпала възможностите и е необходим изцяло нов закон.
6 юни 2014 г. в 09:15 ч.
Петков увери, че остава готовността за митинг на 11 юни пред Народното събрание, защото необходимите промени са само малка стъпка към решаването на проблема с ловуването, който стои от години. Според него е нужен изцяло нов закон защото така действащия е променян повече от 25 пъти, икономическата ситуация в България е променена също и за нуждите на ловните стопанства трябват нови правила.
Той изрази несъгласие относно предложението да бъдат назначавани ловни надзиратели. „Нямаме нужните средства, а и опитът показва, че дори да бъдат хващани бракониери, ги пускат, имайки предвид работата на правосъдието ни", коментира Петков. Според него охраняването трябва да се извършва от горска стража и МВР, за да бъде по-ефективно.
Според Петков със забраната на капаните проблемът се решава само частично. Той се опасява, че контролът няма да бъде ефективен. Каква е гаранцията, че в някои райони, където има оградени площи, няма да се отвори оградата, ако няма ефективен контрол, попита Петков.
В забраната на лова с капани липсвали мерки срещу нарушителите. Ако има стриктни строги мерки срещу тези, които улавят дивеча с капани от свободни територии и примерно им се прекрати договорът за стопанисване на дадения район, те няма да си помислят да ловят дивеч никога по този начин, убеден е той. С новите промени ще бъдат въведени и ловни надзиратели, които ще опазват дивеча. Те ще бъдат назначавани на пълен работен ден. Бройката на надзирателите за всяко ловно стопанство ще бъде определяна от площта му.
&format=webp)
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)