Ахмед Башев продал 60 дка земя на циганите в Гърмен, те платили по 20 лева

Скандален документ, доказващ, че Ахмед Башев е безспорният създател на българо-ромския конфликт, който избухна в Гърмен на 23 май и едва ли скоро ще бъде потушен, изскочи изненадващо от архивите на местния Общински съвет.

Става въпрос за протокол от сесия В Гърмен на 8 февруари 2012 г., на която тогавашния кмет е заложил бомбата, избухнала преди 10 дни, пише в. „Струма”. За тази сесия се сети общински съветник в Гърмен, попаднал случайно на сесийни книжа от преди три години, които опреснили паметта му. На въпросната февруарска сесия т. 1.3 е "Годишна програма за управление и разпореждане с общинските имоти". В нея кметът Башев предлага съветниците да гласуват продажбата на общо 165 земеделски парцела, от които 92 са в местността Падарка – същата, в която е застроеното циганско гето, добило популярност като кв. „Кремиковци”.

„Едва когато избухна сега скандалът в Гърмен и намерих документите от тази сесия, разбрах, че Башев е използвал както ромите, така и нас”, сподели съветникът. Според предложението на тогавашния кмет, съветниците е трябвало да гласуват продажбата на земеделски общински имоти в Падарка в землището на село Марчево, за които общинарите до този момент дори не знаели, че Башев вече е провел търгове. Всичките разпродадени тогава близо 60 дка в Падарка Башев представил на ромите като парцели, с което на практика ги подвел, че на тази земя те спокойно ще могат да строят къщи и да се чувстват собственици. С решението от 2012 Общинският съвет продава на ромите земеделска земя, което им дава единствено прави да садят там домати и чушки.

По време на сесията никой от четиримата съветници на ГЕРБ в Гърмен – Стоян Стругов, Асим Адемов, Ибрахим Джуркин и Верхад Ислямов, не успява да изкопчи от Ахмед Башев как и по какви критерии е парцелирал терените, които продава на ромите, и защо е разделил огромен общински парцел на обособени земеделски имоти от по 0,294 дка, 0,475 дка и т.н., вместо логично – на еднакви по големина парчета земя. Впоследствие става ясно, че Башев е действал по стара карта на местната поземлена комисия, отбелязала нивите на различни частни собственици от Гърмен, които обаче не успели да си ги възстановят в законовите срокове.

На въпросната сесия с 4 глава „против” и 13 „за” Общинският съвет приема да узакони продажбата на ромките ниви. Това става след напомнянето на Башев: „Всички тези продажби кореспондират с една политика, която предложихме на изборите през октомври 2011 година – когато в една местност има общински имот и ние бе можем да го стопанисваме, ние ще го продадем”. После Башев признава, че търгът за имотите вече е минал на 5, 6 и 7 ноември 2011 г., част от ромите са успели да си купят земята, но други са финансово затруднени, затова било редно да се удължи срокът, в който те да съберат парите и да си платят, вмести да се правят нови търгове за непродадени още нивички.

Съветникът от ГЕРБ Верхад Ислямов се опитва да възрази, че правилата за търговете трябва да са еднакви и за роми и за българи, но както през всичките мандати на Ахмед Башев мнозинството съветници от ДПС приемат без възражение предложението му и така в кв. „Кремиковци” още през 2011 г., 98 роми стават собственици на чужди, но непотърсени от българи в Гърмен земеделски земи, за сумата от по 1,20 лв./кв. м.

Така Ахмед Башев се отблагодарил за изборните резултати в село Гърмен, където от 700 избиратели, главно българи, през 2011 г. близо 400 гласуваха за ДПС, обясняват си със задна дата политическите сили. Поради многолюдността на ромските фамилии най-вероятно почти всички тези гласове са от новооземлените през 2011 г. роми в „Кремиковци”.

До момента в Гърмен местните смятаха, че продажбите на земите им на ромите за смешните 1,20 лв. на квадрат тепърва предстои и насочиха усилията си да спрат търговете. Не е ясно как ще реагират, когато разберат, че всъщност са закъснели с четири години и сега голяма част от ромите в „Кремиковци” на практика си живеят на собствени терени, купени за по 20-30 лв. Дори държавните органи да спазят заканата си да бутнат незаконните къщи, срещу този документ за собственост никой не може да забрани на ромите да си опънат на същото място палатки.