Софиянци поискаха да кръстят безименна улица на национален герой

Гражданите се позовават на основание чл.6, ал.1, т.4 от Наредбата за именуване и преименуване на общински обекти и за паметниците и другите възпоменателни знаци на територията на Столичната община.

Улицата започва от осова точка ОТ/4А, през осова точка 147, осова точка 63 до осова точка 261, посочват в отворено писмо до медиите от комитета.

В подкрепа на предложението е внесена и подписка от живущи в град София български граждани в Столична община.

Най-накрая успяват да се приближат достатъчно, за да пуснат в действие едно страшно оръжие – огнехвъргачката. Храбрите български войни изгарят в огъня, допълват от Граждански комитет "За София".

Граждански комитет „За София” поиска безименна улица в столичния квартал "Витоша" да бъде именувана на името на един от забравените български национални герои - подпоручик Стратия Мазгалов, загинал геройски в името и за защита на Отечеството през 1918 година в боевете при Добро поле.

Именуването на тази улица на името на подпоручик Мазгалов би могло да бъде част от общонационалните чествания по случай 100 години от Първата световна война и би било част от инициативите, които ще възкресят и извадят от забравата името на тази българин и неговия подвиг, както и подвига на загиналите с него български воини, загинали за нашата Родина и оставили незаличима диря в нашата история, пример за национална гордост и достойнство, пишат в писмото си софиянци.

За Стратия Мазгалов се знае само, че е роден в Симеоновград (по онова време носещ името Търново - Сеймен). Той е един от стотиците хиляди обикновени българи, тръгнали на война вдъхновени от Българския национален идеал за обединението на многострадалния български народ в едно свещено Отечество.

1918 г.- много картечни гнезда, обкръжени от врага, не се предават в плен, а се сражават до последния човек. Едно от тези гнезда се командва от подпоручик Стратия Мазгалов от Шейновския полк. Разполага с 2 картечници и 13 бойци.

Позицията им е изкопана в Скалистата височина, в самата скала. Бойците са добре защитени от артилерийския огън на противника. Разполагат с достатъчно боеприпаси, храна и вода. Но са шепа хора срещу многохилядния враг. Въпреки това приемат боя. Не отстъпват. Не побягват. Не се предават, за да спасят живота си. Те изпълняват дълга си към народа и Отечеството. Изпълняват го докрай, пишат още хората.

Картечниците запяват в хор бойната си песен, носеща смърт на настъпващия враг. Много падат, но враговете са безчет. Позицията е обкръжена, обръчът е затегнат. Бавно, с цената на големи усилия и много жертви, враговете се приближават до картечното гнездо.

В книгата си „Урокът от Добро поле” полковник Азманов пише: „Само двама души са се спасили по чудо, за да ни разкажат за дивното себепожертване на тези никому неизвестни герои – светци. И дори противникът се възхищава от подвига им, като казва за тях: „... те предпочетоха да бъдат изгорени от огнепръскачки, но не се предадоха”.