Жесток недостиг на работна ръка заплашва България след 10 г. (видео)

Проблемите с пазара на труда скоро ще прераснат в същинска криза. Ако икономиката ни продължи да се развива с добри темпове, от 2025 г. нататък ще има жесток недостиг на работна ръка.

Населението на България се топи и застарява с такива темпове, че дори максималната мобилизация на пенсионерите и безработните няма да задоволи нуждите на трудовия пазар. За това алармираха вчера от Института за икономически изследвания при БАН. "Сега говорим само за недостиг на квалифицирани кадри, а до десет години е твърде вероятно да има изобщо недостиг на предлагания труд", обясни Любомир Иванов от екипа на института, пише в. Сега. По данни на НСИ до 2030 г. населението на възраст между 20 и 64 г. ще намалее до 3.77-3.78 млн. души. Така, ако заетостта се качи до 75%, а безработицата се смали на 5%, работещите българи ще са с около 440 хиляди по-малко, отколкото през 2008 г., сочи анализът на БАН.

Дори сега, при близо 11% безработица, ред икономически сектори страдат от недостиг на кадри. Около Нова година НСИ направи проучване сред фирмите, което показа, че над 13% от промишлените предприятия се оплакват, че не могат да запълнят работните си места. В момента у нас се търсят поне 10 хиляди ИТ специалисти. Oстър е дефицитът на кадри за туризма - от готвачи и сервитьори до спасители. Все повече се говори и за недостиг на лекари и медицински сестри, на инженери, шлосери и заварчици. Неслучайно работодателите напоследък засилват натиска за ускоряване на процедурата за издаване на работни разрешителни за чужденци.

Бизнесът отдавна предупреждава за катастрофичните сценарии за пазара на труда. През февруари изпълнителният председател на Българската стопанска камара Божидар Данев коментира: "Има огромен дефицит на квалифицирана работна ръка. И това е последствие от дългогодишната липса на реформи в образователната система. Емиграцията допълнително усложнява проблема. За голямо съжаление това са процеси, които са твърде инертни, и трябва да се взимат мерки, които едва след няколко години могат да дадат някакви плодове".

Наскоро Световната банка публикува пореден анализ, според който България е с най-бързо топящо се население в работоспособна възраст. В следващите години все по-малко работещи ще трябва да издържат все повече пенсионери. Според икономистите от БАН една от мерките е фирмите да въвеждат нови технологии, за да компенсират недостига на персонал. Експертите коментираха, че 2014 г. е била преломна за пазара на труда у нас, като за първи път след 2008 г. броят на заетите е нараснал. "През 2014 г. реалният БВП стигна нивото си от 2008 г., но заетостта е с 10% по-ниска, тоест компенсирали сме спада, но с по-ниска заетост", констатира Любомир Иванов.

По данни на НСИ годишната работна заплата за страната през 2013 г. е била средно 9932 лв., или около 828 лв. месечно. През 2014 г. не е последвало сериозно повишение, като работодателите са се аргументирали с липсата на инфлация. Но според икономистите от БАН заедно с икономическото възстановяване се очаква да се ускори и ръстът на възнагражденията. Така през 2017 г. средната работна заплата ще стане 950-960 лв.

Ръст в кредитирането, породен от теглене на заеми за покриване на стари задължения, прогнозира доц. Григор Сарийски от БАН. По думите му през 2015 г. е възможно да има засилено теглене на заеми от гражданите заради кампании по събирането на задължения от страна на НАП и на компаниите, предоставящи комунални услуги. Като цяло обаче сериозно раздвижване на кредитирането не се очаква. Въпреки застоя финансовите резултати на банките продължават да се подобряват. Сарийски обясни, че падащите лихви по депозити и таксите носят печалбата на банките. "Банковата система успява да отбележи положителни тенденции, защото въпреки намалението на приходите по лихви от кредити с 5% на годишна база разходите по депозитите са намалели с 29%, а приходите от такси и комисиони са се увеличили с 12%", каза експертът.